Коста Групчев: Разлика между версии

През април 1887 година от Пловдив заминава за София и през Румъния бяга в Цариград и се поставя на разположение на [[Стоян Новакович]]. Групчев е един от най-активните сръбски дейци в Цариград, чест посетител на сръбското посолство и с голям принос за изкарването на двата берата за сръбски владици в Македония. Опитва се неуспешно да издейства издаването на македонистки вестник „Македонски глас“ (1887) и превежда буквар на македонски диалект, който остава в ръкопис (1888). От август 1892 година ръководи цариградската Централна сръбска книжарница за снабдяване на сръбските книжари в Турция. В 1892 – 1893 година преподава гръцки език в цариградска[[Цариградска сръбска гимназия|Цариградската сръбска гимназия]] и работи като преводач от гръцки в [[Посолство на Сърбия в Цариград|сръбското посолство]] (1894). Между 1895 – 1907 година Коста Групчев е администратор на седмичния вестник „[[Цариградски гласник]]“, орган на сръбското дипломатическо представителство, а от 1897 година негов директор. Пише „За Охрид и Охридското езеро“.<ref>{{МКЕ|408}}</ref>. Носител е на сръбските ордениордените „Свети Сава“, „Кръст на Божи гроб“, Данилов орден и на турския „[[Меджидие (орден)|Меджидие]]“ III степен (1897). Синът му Димитрие е чиновник в сръбското външно министерство. Според сръбски източници умира в Цариград.<ref>[http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom02.pdf Матица Српска. Српски биографски речник, том 2, с. 94.]</ref><ref>[http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/biografije_sbr.pdf Матица Српска. Српски биографски речник. Одабране биографије]</ref>