Свети Йосиф (Правдино): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{Храм | име = „Свети Йосиф“ | картинка = | картинка-описание = |...“ |
|||
Ред 30:
Отец Стефан остава в енорията до 25 юли 1926 г., когато с декрет на Свeтия Престол е назначен за титулярен Бриулски Епископ на новата Католическа Екзархия с център София. След това енорист е отец Стефан Гочев, родом от село Студена, Свиленградско. На 11 септември 1927 г. в Правдино в двора на църквата е открит паметник на архиепископ [[Михаил Миров]], в присъствието на двама владици – eкзарх [[Кирил Куртев]] и Софийско-пловдивския епископ [[Викенти Пеев]] и на многобройно духовенство от двата обреда. Дългоочакваният празник е опорочен от местните църковни и граждански власти. В Правдино идва Сливенския митрополит Иларион с 15 свещеници и държи слово срещу Католическата църква. Въпреки тази недобронамерена кампания, паметника е тържествено благословен след Литургия в църквата, водена от Екзарх Кирил Куртев.
В навечерието на [[Втората световна война]], енорията в Правдино е обслужвана от отците успенци Сава Шевиков, [[Методий Стратиев]], Горазд Куртев, а след процесите от oтец [[Георги Митов]], францисканец – конвентуалец.<ref>Францискански форум „Свидетели на вярата във Възкръсналия Христос“, Раковски, 2013 г.</ref> След неговата смърт, за енорията са се грижили свещениците от Ямбол – отците Горазд Куртев, Благовест Вангелов, Никола Гръмов, салезианина отец Антонин Коман. След него енорията се стопанисва от отец Йоан-Милен Найденов, мирски свещеник.
== История на храма ==
| |||