Свети Йосиф (Правдино): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 26:
Първият католически свещеник в Правдино е бил oтец [[Михаил Миров]], родом от съседното село Топузларе (днес [[Зорница]], който започва да служи в частни домове, като открива и католическо начално училище. Според oтец Михаил тогава в Правдино е имало 22 католически семейства. През 1907 г. той е въздигнат за архиепископ на [[Цариградска българска архиепархия|Цариградската българска архиепархия]] със седалище [[Цариград]], на когото са подчинени двата викариата – [[Македонски български апостолически викариат|Солунски]] и Одрински, и неговото място на енорийски свещеник приема oтец [[Йосафат Козаров]], мирски свещеник.<ref name=":0">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>
През 1905 г. енорията е обособена като самостоятелна, с енорист отец [[Йосафат Козаров]]. От 1907 г. той става и учител в новооткритото католическо училище в селото. В селото има напрежение и сблъсъци между католици и православни. Още през 1899 г. oтец [[Михаил Миров]] изпраща писмо до [[Светия престол|Рим]], в което се оповестява че местните общински и полицейски власти извършват религиозно гонение в [[Зорница]] и [[Правдино|Довруклий]], предизвикало заповед за проверка от министъра на вътрешните работи. Според писмото на oтец Михаил Миров се ограничавали свободите на католиците от Довруклий, а според една телеграма до царя, кметът на Правдино нанесъл побой над някои католици от селото. Въпреки тези напрежения, духовният живот на енорията продължава, особено с назначаването на новия енорийски свещеник Отец [[Кирил Куртев|Стефан Куртев]] на 21 ноември 1919 г. Той пристигнал в Довруклий и освен енорийски свещеник приел задължението да бъде и учител в католическото училище с около 20 деца. След
Отец Стефан остава в енорията до 25 юли 1926 г., когато с декрет на [[Свeтия Престол]] е назначен за титулярен Бриулски Епископ на [[Софийска епархия (източнокатолическа)|новата Католическа Екзархия]] с център [[София]]. След това енорист е отец Стефан Гочев, родом от село Студена, Свиленградско. На 11 септември 1927 г. в Правдино в двора на църквата е открит паметник на архиепископ [[Михаил Миров]], в присъствието на двама владици – eкзарх [[Кирил Куртев]] и Софийско-пловдивския епископ [[Викенти Пеев]] и на многобройно духовенство от двата обреда. Дългоочакваният празник е опорочен от местните църковни и граждански власти. В Правдино идва Сливенския митрополит Иларион с 15 свещеници и държи слово срещу Католическата църква. Въпреки тази недобронамерена кампания, паметника е тържествено благословен след Литургия в църквата, водена от Екзарх Кирил Куртев.
В навечерието на [[Втората световна война]], енорията в Правдино е обслужвана от отците успенци Сава Шевиков, [[Методий Стратиев]], Горазд Куртев, а след процесите от oтец [[Георги Митов]], францисканец – конвентуалец.<ref>Францискански форум „Свидетели на вярата във Възкръсналия Христос“, Раковски, 2013 г.</ref> След неговата смърт, за енорията са се грижили свещениците от Ямбол – отците Горазд Куртев, Благовест Вангелов, Никола Гръмов, салезианина отец Антонин Коман. След него енорията се стопанисва от отец Йоан-Милен Найденов, мирски свещеник.
| |||