Свети Йосиф (Правдино): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 22:
== История на енорията ==
Още през 1862 г. голяма част от жителите на село [[Каяджик]] и околността в [[Източна Тракия|Одринска Тракия]] приемат [[Църква на съединените с Рим българи|католичеството]]. Преди [[Освобождението]] село Довруклий (днес Правдино) е било населено с [[черкези]], които по време на [[Руско-турската война]] се изселват и на тяхно място се заселват български католически и православни семейства, бежанци от селата [[Каяджик]] и [[Голям Дервент]]. Първите заселници, които се преселват през 1879 г. в Довруклий, са католиците от Одринско. Те са подчинени на [[Тракийски български апостолически викариат|Одринския тракийски викариат]], с духовен водач епископ [[Михаил Петков]].<ref name=":1">Едно мило тържество в с. Довруклий, Ямболско
Първият католически свещеник в Правдино е бил отец [[Михаил Миров]], родом от съседното село Топузларе (днес [[Зорница (Област Бургас)|Зорница]], който започва да служи в частни домове, като открива и католическо начално училище. Според отец Михаил тогава в Правдино е имало 22 католически семейства. През 1907 г. той е въздигнат за архиепископ на [[Цариградска българска архиепархия|Цариградската българска архиепархия]] със седалище [[Цариград]], на когото са подчинени двата викариата – [[Македонски български апостолически викариат|Солунски]] и Одрински, и неговото място на енорийски свещеник приема отец [[Йосафат Козаров]], мирски свещеник.<ref name=":0">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>
| |||