Свети Йосиф (Правдино): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 24:
Още през 1862 г. голяма част от жителите на село [[Каяджик]] и околността в [[Източна Тракия|Одринска Тракия]] приемат [[Църква на съединените с Рим българи|католичеството]]. Преди [[Освобождението]] село Довруклий (днес Правдино) е било населено с [[черкези]], които по време на [[Руско-турската война]] се изселват и на тяхно място се заселват български католически и православни семейства, бежанци от селата [[Каяджик]] и [[Голям Дервент]]. Първите заселници, които се преселват през 1879 г. в Довруклий, са католиците от Одринско. Те са подчинени на [[Тракийски български апостолически викариат|Одринския тракийски викариат]], с духовен водач епископ [[Михаил Петков]].<ref name=":1">Едно мило тържество в с. Довруклий, Ямболско, в–к „Истина“, 21 септември 1927 г.</ref>
Първият католически свещеник в Правдино е бил отец [[Михаил Миров]], родом от съседното село Топузларе (днес [[Зорница (Област Бургас)|Зорница]]), който започва да служи в частни домове, като открива и католическо начално училище. Според отец Михаил тогава в Правдино е имало 22 католически семейства. През 1907 г. той е въздигнат за архиепископ на [[Цариградска българска архиепархия|Цариградската българска архиепархия]] със седалище [[Цариград]], на когото са подчинени двата викариата – [[Македонски български апостолически викариат|Солунски]] и Одрински, и неговото място на енорийски свещеник приема отец [[Йосафат Козаров]], мирски свещеник.<ref name=":0">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>
През 1905 г. енорията е обособена като самостоятелна, с енорист отец [[Йосафат Козаров]]. От 1907 г. той става и учител в новооткритото католическо училище в селото. В селото има напрежение и сблъсъци между католици и православни. Още през 1899 г. отец [[Михаил Миров]] изпраща писмо до [[Светия престол|Рим]], в което се оповестява че местните общински и полицейски власти извършват религиозно гонение в [[Зорница (Област Бургас)|Зорница]] и [[Правдино|Довруклий]], предизвикало заповед за проверка от министъра на вътрешните работи. Според писмото на отец Михаил Миров се ограничавали свободите на католиците от Довруклий, а според една телеграма до царя, кметът на Правдино нанесъл побой над някои католици от селото. Въпреки тези напрежения, духовният живот на енорията продължава, особено с назначаването на новия енорийски свещеник
Отец Стефан остава в енорията до 25 юли 1926 г., когато с декрет на [[Свети престол|Светия Престол]] е назначен за титулярен Бриулски Епископ на [[Софийска епархия (източнокатолическа)|новата Католическа Екзархия]] с център [[София]]. След това енорист е отец Стефан Гочев, родом от село Студена, Свиленградско. На 11 септември 1927 г. в Правдино в двора на църквата е открит паметник на архиепископ [[Михаил Миров]], в присъствието на двама владици – екзарх [[Кирил Куртев]] и Софийско-пловдивския епископ [[Викенти Пеев]] и на многобройно духовенство от двата обреда. Дългоочакваният празник е опорочен от местните църковни и граждански власти. В Правдино идва Сливенския митрополит Иларион с 15 свещеници и държи слово срещу Католическата църква. Въпреки тази недобронамерена кампания, паметника е тържествено благословен след Литургия в църквата, водена от Екзарх Кирил Куртев.
| |||