Свети Йосиф (Правдино): Разлика между версии

'''„Свети Йосиф“''' е [[Източнокатолически църкви|източнокатолическа]] енория на [[Софийска епархия (източнокатолическа)|Софийската епархия]] в село [[Правдино]], в община [[Стралджа (община)|Стралджа]], [[област Ямбол]].

Първият католически свещеник в ПравдиноДовруклий е бил отец [[Михаил Миров]], родом от съседното село Топузларе (днес [[Зорница (Област Бургас)|Зорница]]), който започва да служи в частни домове, като открива и католическо начално училище. Според отец Михаил тогава в ПравдиноДовруклий е имало 22 католически семейства. През 1907 г. той е въздигнат за архиепископ на [[Цариградска българска архиепархия|Цариградската българска архиепархия]] със седалище [[Цариград]], на когото са подчинени двата викариата – [[Македонски български апостолически викариат|Солунски]] и Одрински, и неговото място на енорийски свещеник приема отец [[Йосафат Козаров]], мирски свещеник.<ref name=":0">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>

През 1905 г. енорията е обособена като самостоятелна, с енорист отец [[Йосафат Козаров]]. От 1907 г. той става и учител в новооткритото католическо училище в селото. В селото има напрежение и сблъсъци между католици и православни. Още през 1899 г. отец [[Михаил Миров]] изпраща писмо до [[Светия престол|Рим]], в което се оповестява че местните общински и полицейски власти извършват религиозно гонение в [[Зорница (Област Бургас)|ЗорницаТопузларе]] и [[Правдино|Довруклий]], предизвикало заповед за проверка от министъра на вътрешните работи. Според писмото на отец Михаил Миров се ограничавали свободите на католиците от Довруклий, а според една телеграма до царя, кметът на ПравдиноДовруклий нанесъл побой над някои католици от селото. Въпреки тези напрежения, духовният живот на енорията продължава, особено с назначаването на новия енорийски свещеник отец [[Кирил Куртев|Стефан Куртев]] на 21 ноември 1919 г. Той пристигнал в Довруклий и освен енорийски свещеник приел задължението да бъде и учител в католическото училище с около 20 деца. След [[Деветоюнски преврат|военния преврат от 9 юни 1923 г.]] католиците в ПравдиноДовруклий и околността имат не само духовни противници в лицето на [[Светия Синод]], но и политически. Напрежението нараства, стават побоища в ПравдиноДовруклий и съседното Зорница, на католиците е забранено да участват на общоселското хоро на мегдана.<ref name=":0" />

Отец Стефан остава в енорията до 25 юли 1926 г., когато с декрет на [[Свети престол|Светия Престол]] е назначен за титулярен Бриулски Епископ на [[Софийска епархия (източнокатолическа)|новата Католическа Екзархия]] с център [[София]]. След това енорист е отец Стефан Гочев, родом от село Студена, Свиленградско. На 11 септември 1927 г. в ПравдиноДовруклий в двора на църквата е открит паметник на архиепископ [[Михаил Миров]], в присъствието на двама владици – екзарх [[Кирил Куртев]] и Софийско-пловдивския епископ [[Викенти Пеев]] и на многобройно духовенство от двата обреда. Дългоочакваният празник е опорочен от местните църковни и граждански власти. В ПравдиноДовруклий идва Сливенския митрополит Иларион с 15 свещеници и държи слово срещу Католическата църква. Въпреки тази недобронамерена кампания, паметника е тържествено благословен след Литургия в църквата, водена от Екзарх Кирил Куртев. През 1934 г. селото е преименувано от Довруклий на Правдино.