Консерватизъм: Разлика между версии

Консерватизмът, наред с [[либерализма]] и [[Социализъм|социализма]], е едно от основните [[Идеология|идеологически направления]], формирали политическата мисъл през последните два века. Макар и да изглежда на пръв поглед най-устойчив по своите същностни характеристики, като [[термин]] е променял съдържанието си с хода на общественото развитие и политическите конструкти, на които е представлявал [[Опозиция (политика)|опозиция]]. Веднага трябва да се отбележи, че този малко или повече цялостен светоглед е (или по-скоро би трябвало да е) органически свързан с националните особености на всяка отделна страна, отличавайки се от [[класически либрализъм|класическия либерализъм]], но особено от [[социализъм|социализма]] и [[неолиберализъм|неолиберализма]], претендиращи по различни начини за общовалидност. Етимологически консерватизмът се извежда от латинското ''conservare'' (запазвам, съхранявам) – необходимостта от признаването на значимостта и защитата на основни за едно общество ценности и механизми, които гарантират неговото съществуване и наложили се с неговото историческо развитие. В този смисъл консерватизъм без традиционализъм е невъзможен. По-точно е да се каже, че това е било така през [[19 век|19-тии]] и началото на [[20 век]]. Измененията, наблюдавани от края на [[Втора световна война|Втората световна война]] насетне, показват в действителност едно отдалечаване от идейните извори и парадоксална неадекватност на съвременните „консервативни“ политически формации като християндемократическите партии например. В същото време разглеждането на консерватизма, като се прави дистанция от националната идентичност в отделните конкретни случаи на неговото проявление, говори именно за капитулация пред идеологическите течения, на които той е призван да противостои. Ако днес се говори за „мрачно бъдеще“, то консервативната криза може да се търси не толкова в непригодност към днешната действителност, колкото на отклоненията от естеството.

За „баща на консерватизма“ като политическа философия се смята ирландският политик [[Едмънд Бърк]] (1729 – 1797). Основните линии на неговата [[концепция]] са изложени в „[[Размисли за революцията във Франция]]“ (1790). Централно място в [[книга]]та, призната за първоизточник на консерватизма (в англосаксонския му вариант), представлява критиката на [[политически рационализъм|политическия рационализъм]]. На скептично разглеждане е поставена и основната идея на [[Просвещение]]то – всесилието на човешкия [[разум]]. Предоверяването в човешките способности и атеистичното светоусещане, основано на възгледа за научната основа на прогреса, според Бърк водят до пагубни за [[общество]]то последствия. Унищожаването на наложилия се в продължение на векове ред, по който функционира [[държава]]та, отричането на [[мъдрост]]та на предците и [[антиклерикализъм|антиклерикализмът]] представляват по същество безсмислен, но опасен [[бунт]] срещу богоустановеното мироздание. На политическия [[радикализъм]], водещ след себе си революционното мислене и действие, Бърк противопоставя триединството на [[религия]], [[морал]] и [[политика]]. Всъщност, като основополагаща характеристика на консервативната концепция в края на [[18 век|18-тии]] и началото на 19 век се откроява антиутопичното направление, което намира концентриран вид именно в посочената книга на Бърк.

Съвременният американски консерватизъм е наследник на ирландския политик и философ [[Едмънд Бърк]]. [[Президент на САЩ|Президентът на САЩ]] [[Ейбрахам Линкълн]] пише, че „консерватизмът – това е придържането към старото и провереното против новото и непознатото“. [[Роналд Рейгън]], самопровъзгласилият се за консерватор 40-тии президент на САЩ, е възприеман като символ на американския консерватизъм.