Конституция на Народна република България (1947): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 94.236.143.95 (б.), към версия на ShockD Етикет: Отмяна |
м Bot: Automated text replacement (-\b([5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2); козметични промени |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Конституция на Народна република България|Конституция на Народна република България}}
'''Конституцията на Народна република България''' от 1947 г., известна още като '''Димитровска конституция''', е приета на [[4 декември]] [[1947]] г. от [[6 Велико народно събрание|6-
Свикването на [[Велико Народно събрание]], което да промени формата на държавно управление и да внесе промени в действащата [[Конституция на Българското княжество]] от 1879 г., известна и като [[Търновската конституция]], е стратегическа задача, обявена с Програмата на [[Отечествения фронт]] от 1942 г. След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 г. по външно- и вътрешнополитически причини се приема възстановяване пълноценното действие на Търновската конституция. Запазва се монархическият институт чрез [[регентски съвет]].
Ред 8:
6 велико народно събрание избира пропорционално конституционна комисия от 55 [[народни представители]]. Разделена е на 4 подкомисии. Изготвя окончателната редакция на проекта за конституция. На 20 юни 1947 г. е приет на първо четене с 302 гласа „за“ от присъстващите 366 народни представители. След подписването на Парижкия мирен договор на 10 февруари 1947 г. НС на ОФ внася съществени промени в проекта с решение от 26 октомври 1947 г. По време на второто четене се разгаря остра политическа борба в Народното събрание. В нейния ход народни представители от опозицията са отстранени и арестувани. На 30 ноември 1947 г. проектът е приет на второ четене. На 4 декември 1947 г. с 364 гласа „за“ конституцията е приета на трето четене. Влиза в сила с нейното публикуване в [[Държавен вестник]] на 6 декември 1947 г. <ref>Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879-1986, С. 1987, с. 132-133</ref>
Конституцията урежда обществено-стопанските отношения за прехода към социализма, правата и задълженията на гражданите и държавното устройство. В НРБ върховен законодателен орган е еднокамарното [[Народно събрание]], което е изборно и работи на сесии. Постоянно действащ висш орган на държавна власт е [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Президиумът на Народното събрание]]. Изпълнително-разпоредителната власт - Министерски съвет. Местното управление е двустепенно в околии и окръзи. Осъществява
== Вижте също ==
| |||