София: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Bsivanov (беседа | приноси)
→‎Местоположение: Добавени препратки
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за Android
Ред 39:
Историческият център на София е разположен непосредствено на юг от центъра на [[Софийско поле|Софийското поле]], една от [[Задбалкански котловини|Задбалканските котловини]], разположена между [[Стара планина]] на североизток и планините [[Люлин (планина)|Люлин]], [[Витоша]] и [[Лозенска планина|Лозенска]] на югозапад. Съвременният град заема значителна част от Софийското поле, като е развит в по-голяма степен на югоизток и югозапад от историческия център, достигайки ниските части на Витоша, но най-североизточните му квартали – [[Сеславци]] и [[Кремиковци]] – са разположени на склоновете на Стара планина.<ref>[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=42.650122&lon=23.133087&z=10&m=b wikimapia.org]</ref>
 
Землището на град София има площ 492 km²,<ref>[http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=57422&ezik=bul&e=128142 Справка за гр. София, общ. Столична, обл. София (столица) към 01.10.2015 г.], сайт на Националния статистически институт.</ref> като освен урбанизирана територия обхваща и съседни земеделски и горски терени, включително значителна част от планината Витоша. То граничи със землищата на 3 града ([[Банкя]], [[Бухово]] и [[Нови Искър]]) и 27 села ([[Бистрица (Област София)|Бистрица]], [[Железница (Област София)|Железница]], [[Плана (село)|Плана]], [[Бусманци]], [[Владая]], [[Волуяк]], [[Герман]], [[Горни Богров]], [[Долни Богров]], [[Долни Пасарел]], [[Иваняне]], [[Казичене]], [[Клисура (Област София)|Клисура]], [[Кокаляне]], [[Кривина (Област София)|Кривина]], [[Кубратово]], [[Лозен (Област София)|Лозен]], [[Локорско]], [[Мало Бучино]], [[Мировяне]], [[Мрамор (Област София)|Мрамор]], [[Мърчаево]], [[Негован]], [[Огоя]], [[Панчарево]], [[Чепинци (Област София)|Чепинци]] и [[Яна (Област София)|Яна]]) от [[Столична община]], 5 села ([[Големо Бучино]], [[Дивотино]], [[Кладница]], [[Люлин (Област Перник)|Люлин]], [[Чуйпетлово]]) от [[община Перник]], 2 села ([[Гурмазово]], [[Пожарево (Софийска област)|Пожарево]]) от [[община Божурище]] и 1 село ([[Ябланица (село)|Ябланица]]) от [[община Своге]].<ref>[https://github.com/yurukov/Bulgaria-geocoding/blob/master/settlements_neighbors.csv github.com]</ref>
 
Пет планински [[проход]]а водят към града – Искърски, Владайски, [[Драгоман]]ски, [[Петрохан]]ски и [[Витиня]]. През тях още в древността минават важни пътища, свързващи [[Адриатика]] и Средна [[Европа]] с [[Черно море|Черно]] и [[Егейско море]], и [[Близък изток|Близкия изток]]. Благодарение на стратегическото местоположение на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], София и в миналото е бил голям, оживен град, както и търговски, туристически и културен център. През нея протичат няколко маловодни реки, най-големи от които са Владайска и Перловска. Край източните квартали тече река Искър, но в този си участък тя не е пълноводна. София е известна от древността с многобройните си [[минерален извор|минерални]] (15 находища с общ дебит на водите 130 l/s). През последните 60 години са построени и изкуствени [[езеро|езера]] и [[язовир]]и.