Разлика между версии на „Кирил Серафимов“

м
редакция без резюме
м (замяна с n-тире)
м
През 1973 г. става [[професор]] и научен секретар на БАН, до 1977 г. когато е избран за [[член-кореспондент]]. на БАН. Пред 1984 г. е избран за [[академик]] на БАН. Серафимов е избран и за член-кореспондент и академик на Международната астрономическа академия в Париж, съответно през 1969 и 1984 г. През същата 1984 г. е удостоен с [[Георги Димитров (орден)|орден „Георги Димитров“]].
 
Между 1974 и 1986 г. е директор на [[Централна лаборатория за космически изследвания|Централната лаборатория за космически изследвания]] към БАН и председател на Националния комитет за изследване и използване на космическото пространство (1977- – 1986).<ref>Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988</ref>
 
=== Скандал ===
На върха на славата си и научната си кариера, той неочаквано се намира в незавидна позиция, обвинен за “държавни„държавни космически тайни, изтичащи към чужди космически програми”програми“. [[Политбюро на ЦК на БКП]] освобождава Кирил Серафимов от всички държавни, научни и обществени длъжности, заемани от него. Това обаче не пречи на международните научни среди и космически институти да продължат да поддържат професионален контакт с българския учен. [[Димитър Мишев (инженер)|Димитър Мишев]] се опитва да защити Серафимов, като спешно заема всички административни позиции, от които той е изхвърлен под.<ref>Подозират бащата на BG космонавтиката, че работел за НАСА, Валентин Бояджиев, Вестник Уикенд, 20- – 26 януари 2007 г., стр. 49</ref>
 
През [[2004]] г. за приноса си към областта на комическите изследвания В България посмъртно е награден с [[Стара планина (орден)|орден “Стара„Стара планина”планина“]]. <ref>[http://www.president.bg/news.php?id=1305 Президентът отличи космонавти и учени във връзка с 25-таата годишнина от полета на първия българин в космоса]</ref>
 
== Публикации ==