Втора българска държава: Разлика между версии

== Цар Калоян Ромеоубиец ==

{{основна|Калоян}}

[[Файл:Kaloyan of Bulgaria Grave.JPG|ляво|мини|260px|Гробът на [[Калоян|цар Калоян]] в църквата [[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|„Свети Четиридесет мъченици“]]]]

[[Калоян]] (Йоаница) (1197 – 1207), по-късно станал известен с прозвището „Ромеоубиец“, се възкачва на престола, когато държавата е нестабилна заради болярската опозиция и отцепничество. През 1202 г. [[Римокатолическа църква|Католическата църква]] организира [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]]. По предложение на [[Венецианска република|Венеция]] рицарите нападат пристанището Зара, плячкосвайки го. След това Венеция сключва съюз с [[Алексий IV Ангел]], който по това време е в тъмница заедно с баща си – бившият василевс [[Исак II Ангел]]. [[Рицар]]ите се отправят към [[Константинопол]], за да го плячкосат и превземат, след което според уговорката, Алексий IV трябва да седне на трона. Византийският император [[Алексий III Ангел]] междувременно сключва мир с цар [[Калоян]], като в договора е включено, че под властта на Калоян попада цяла [[Северна България]], [[Браничево|Браничевската]] и [[Белград]]ската област, част от Северна [[Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]]. По това време обаче [[Унгария]] окупира Белградската и Браничевската област под претекст, че България ги притежава незаконно. Цар Калоян събира [[кумани|кумански]] наемници и успява да прогони [[унгарци]]те от земите си. Още през 1199 г. папа [[Инокентий III]] предлага на [[Калоян]] да признае неговата власт над българските земи при положение, че Калоян признае върховенството на [[Католицизъм|Католическата църква]], а с което и положението на папоцезаризъм (надмощие на Църквата над светските владетели, присъщо за католическия свят в Западна Европа; ''папата е над цезаря''). В продължение на 5 години Калоян и Инокентий III уточняват условията на евентуалната [[Калоянова уния|уния]]. В желанието си да се понрави на Калоян папа Инокентий убеждава унгарския крал да се откаже от Белградската и Браничевската област. За да успее да договори това, което иска, Калоян демонстрира брилянтна политическа мисъл и умело лавира между Изтока и Запада, като симулира преговори с [[Византия]] за провъзгласяването му за [[цар]] (цѣсарь – цезар), титла, равностойна на [[император]] и признаването на [[автокефална църква|автокефална Църква]]. Желанието на Калоян е България да остане в сферата на влияние на [[Православие|източноправославието]], където властва цезаропапизмът (владетелят не се ръководи от Църквата; ''цезарят е над папата'').