Разлика между версии на „Националсоциалистическа германска работническа партия“

м
Ричард Евънс
м (без запетая за брой)
м (Ричард Евънс)
През юни и юли 1933 г. всички други партии са забранени или ликвидирани, а впоследствие Законът против създаване на нови партии от 14 юли 1933 г. законно установява монопола на нацистката партия. На 1 декември 1933 г. влиза в сила Законът за осигуряване на единството на партията и държавата, който е основа за прогресивно преплитане на партийни структури и държавни апарати.<ref>{{Cite book |author=Dieter Kuntz |title=Hitler and the functioning of the Third Reich |work=The Routledge History of the Holocaust |publisher=Routledge |year=2011 |page=73}}</ref> По силата на закон от 30 януари 1934 г. относно реорганизацията на Райха, провинциите губят своята държавност и са подложени на административно разделение на правителството на Райха (Gleichschaltung). Ефективно, те губят голяма част от своята власт.<ref>{{cite book|author=Thomas Schaarschmidt|title=Mobilizing German Society for War: The National Socialist ''Gaue''|work=Visions of Community in Nazi Germany|publisher=Oxford University Press|year=2014|pages=104 – 105}}</ref>
 
По време на [[Нощта на дългите ножове]] от 30 юни до 2 юли 1934 г., Хитлер лишава от власт ръководството на [[СА]] – повечето от които принадлежат на фракцията на Strasserist в рамките на НСДАП – са убити. Той ги обвинява, че се готвят да организират държавен преврат, но се смята, че това е само предпоставка за оправдаване за потискането на някаква вътрешнопартийна опозиция. Прочистването е извършено от [[СС]], подпомагани от звената на [[Гестапо]] и Райхсвер. Освен есесовските нацисти, те убиват и антинацистки консервативни фигури като бившия канцлер Курт фон Шлейхер.<ref>{{Cite book |author= Richard J. Evans | authorlink = Ричард Евънс | title=The Third Reich in History and Memory |publisher=Oxford University Press |year=2015 |page=98}}</ref> След това, СА продължава да съществува, но губи голяма част от своята важност, докато ролята на СС нараства значително. Преди това, само подорганизация на СА е създадена отделна организация на НСДАП през юли 1934 г.<ref>{{Cite book |author=Chris McNab |title=Hitler's Elite: The SS 1939 – 45 |publisher=Osprey |year=2013 |page=20}}</ref>
 
След смъртта на президента Хинденбург на 2 август 1934 г., Хитлер обединява длъжностите на партиен лидер и държавен глава в едно, като приема титлата фюрер и [[райхсканцлер]] (Führer und Reichskanzler). Канцеларията на Фюрера, официална организация на нацистката партия, поема функциите на президентската служба (правителствена агенция), която още повече размива разликата между структурите на партията и държавата. СС все повече упражнява полицейски функции – развитие, което е официално документирано от сливането на [[Райхсфюрер-СС]] и началника на германската полиция на 17 юни 1936 г., тъй като позицията е на Хайнрих Химлер, който получава правомощията директно от Хитлер. Sicherheitsdienst (SD, официално „Службата за сигурност на Райхсфюрер-СС“), е създадена през 1931 г. като интерактивна инстанция, и се превръща в [[де факто]] разузнавателна агенция на [[Нацистка Германия]].<ref>{{Cite book |author=Jacques Delarue |title=The Gestapo: A History of Horror |publisher=Frontline Books |year=2008 |pages=x–xi}}</ref>