Кремиковски манастир: Разлика между версии

Манастирът е построен по време на [[Второ българско царство|Второто българско царство]], вероятно при управлението на цар [[Иван Александър]], но разрушен през 1382 г. от османците. В 1493 година софийският първенец войводата [[Радивой]] го възобновява със собствени средства, в памет на двете си починали деца Теодор и Драгана. От това време датира старата [[църква]] в двора на манастира, а през 1926 г. е съградена втора черква. През 1503 г. покривът на преддверието на манастира е разрушен от земетресение.<ref>{{cite book | last = Авдев | first = Стоян | year = 2007 | title = Разрушителните исторически земетресения в София | publisher = Бесике | location = София | isbn = 978-954-916-354-4 | pages = 9 – 10}}</ref> От [[ктитор]]ски надпис става ясно, че старата църква е обновявана през 1611 г. По вид и архитектура тя представлява еднокорабна църква с [[притвор]] и полукръгла [[олтар]]на [[апсида (архитектура)|апсида]].

 

 

Сред стенописите в преддверието, правени през [[15 век]], се отличават изображенията на ктитора Радивой и семейството му в момента в който поднасят църквата в дар на [[Софийска епархия|софийския]] митрополит Калевит и патрона [[Свети Георги Победоносец]].

В 1876 г. манастирът спасява и крие [[Ботева чета|Ботевия четник]] [[Димитър Стефанов-Казака]].

 

 

В продължение на 30 години стенописите в старата църква на Кремиковския манастир подлежат на [[Реставрация (възстановяване)|реставрация]] от специалисти на Националния институт за паметници на културата. Ремонтирана и оздравена е и самата сграда.

{{Църкви в София}}

{{Портал|Православие|България|Македония}}

[[Категория:Софийска Света гора]]

[[Категория:Манастири в София]]