Уикипедия

Кримскотатарска литература: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (- \) +), - \] +], - \. +. ); козметични промени
Ред 10:
=== Класически период ===
Кримскотатарската литература от разцвета на Кримското ханство е дворцова литература ''(saray edebiyatı)'', известна още като „диван литература“, тоест светска. Такава литература пишат ханове и аристократи. Известни поети са: Абдул-Маджид Ефенди, Усеин Кефевий, Менгли I Герай, Бора Газа, Рамел Ходжа, Ашик Умер, Мустафа Джевхер, Лейла Бикеш, Ашик Ариф, Янмухаммед, Едип Ефенди.
[[Файл:Mengli_bayezid.jpg|мини| Менгли I Герай ]]
През XV – XVII век от произведенията на кримските поети се създават антологии.
 
Тази литература е пълна с чуждестранна лексика и най-вече с арабски и персийски чуждици. Пречка за използването на тюркски речник е версификационната система, която се основава на разделянето на гласни по дължина и именно това предизвиква чести призиви на поетите към арабския и персийския речник.
 
По същото време на кримскотатарски език се появяват героични произведения ( ''Çorabatır – Богатир Чора, Kör oğlu – син на слепите'' ), публични произведения ( ''Tair ve Zore – Тахир и Звезда'' ), приказки (за животни, магически, всекидневни, кумулативни), народни песни (сватбени, лирически, комични, войнишки), легенди, поговорки, гатанки и други подобни, чийто език съдържа малко чуждици. <ref name="меметов">''Меметов И.'' Периодизация истории развития крымскотатарского литературного языка</ref> .
 
Други известни произведения от този период: „За похода на Ислям-Гирей към Полша“ на Ян-Мохамед, „Асебес-нас-Сейяр“ (Седем планети относно новините от историята на татарите) Сейид Мохамед Риза, „Ел Мугум-ул-Бурхан“ (Океан от доказателства ), многобройни хански етикети. <ref>Материалы для истории Крымского ханства, извлеченные, по распоряжению имп. Академии наук, из Московского главного архива Министерства иностранных дел. Издал В. В. Вельяминов-Зернов. – СПб., 1864. −1109 с.</ref> Прозаичните произведения от класическия период са исторически произведения като „Розовото цветно легло на хановете“ от Халим Гирай и „Подкрепата на хрониката и историческите новини“ на Абд ал-Джафар Кирими .
[[Файл:IGasprinskiy.jpg|мини| [[Исмаил Гаспрински]] ]]
След завладяването от Русия, литературният живот на Крим спира, тъй като кримските ханове са главните покровители на поезията.
 
=== Нов период ===
Ключовата фигура от края на XIX – началото на XX век е [[Исмаил Гаспрински]], който полага основите на [[Разказ|историята]] и [[Роман|романароман]]а в кримскотатарската литература. Гаспрински публикува вестник „ [[ Terdzhiman |Терджиман]] “, в който се появяват творбите на нови кримскотатарски писатели.
 
През XX век Ешреф Шеми-заде полага големи усилия да създаде нова кримскотатарска поезия.
Ред 30:
Развитието на кримскотатарската литература от съветския следвоенен период бива силно повлияно от [[Депортация на кримските татари|депортирането на кримските татари]] в Централна Азия и Урал. Така литературната традиция бива прекъсната, а факта за съществуването на кримскотатарската литература и нейните най-важни автори е приглушен в СССР до 70-те години.
 
През 70-те и 80-те години прозата се развива, по-специално при такива автори като Айдер Осман, Урие Едемова, Ервин Умеров, Емил Амит и [[Рустем Муедин|Рустем Муедрин]] . Класикът на съветския период Шамил Алядин.
 
== Съвременна литература ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Кримскотатарска_литература“.