Любомир Пипков: Разлика между версии

редакция без резюме
м (overlinking)
Редакция без резюме
През 1932 г. се завръща в България. Участва в дружеството „Съвременна музика“ и е негов секретар от 1941 г. Работи като корепетитор, хормайстор и директор на [[Национална опера и балет|Софийската народна опера]]. В периода 1932 – 1937 г. пише операта „[[Янините девет братя]]“ – първата българска народна музикална драма, изградена върху стара легенда от [[Османска империя|османското]] владичество, в която с голяма драматична сила разкрива съдбата на българския народ.
 
През 1934 г. Любомир Пипков написва вокално-симфоничната поема „Сватба“ по едноименното стихотворение на [[Никола Фурнаджиев]], която пресъздава събитията от [[Септемврийското въстание]]. През 1940 г. се появява и неговата „Първа симфония -Героична“, посветена на героите от [[Гражданска война в Испания|Гражданската война в Испания]]. Следва [[опера]]та „[[Момчил (опера)|Момчил]]“, в която идеята за свобода и борба намират ярко въплъщение.
 
След преврата на [[9 септември 1944]] г. работи като директор на операта, председател на Съюза на композиторите и професор по вокални ансамбли в Консерваторията. Тогава създава популярните химни „Шумете дебри и балкани“ <ref>Шумете, дебри и балкани (ноти: Еднороден хор) Музика Любомир Пипков, Текст [[Младен Исаев]], С. изд. „Наука и изкуство, 1951, с. 6.</ref>, „Химн на 9-ти септември“<ref>Пипков Л., Божилив Б., Химн на 9 септември, С., изд. „Наука и изкуство“, 1951.</ref> и „Химн на българските въстаници“.<ref>Пипков, Любомир П. и др., Химн на българските въстаници композитор, изд. „Наука и изкуство“, С., 1954.</ref>Пише и големи композиции: „Героична увертюра“, „Концерт за пиано и оркестър“, „Втора симфония“, „Симфоничен концерт за виолончело и оркестър“ (1957), „Оратория за нашето време“ (написана през 1959 г. върху ''Шест писма'' на поета [[Владимир Башев]]), операта „[[Антигона 43]]“, „Трета симфония“, „Концерт за кларинет и оркестър“ и „Четвърта симфония“, Втори и Трети струнен квартет, инструменталните си концерти и много други.
Носител на ордените „[[Народна република България (орден)|Народна република България]]“ I ст. (1960) и „[[Георги Димитров (орден)|Георги Димитров]]“ (1967).
 
[[Почетен гражданин на Ловеч]] (посмъртно) от 3 май 2001 г. „за принос в културата на Ловеч и България“.<ref>[http://www.lovech.bg/wps/portal/!ut/p/c5/04_SB8K8xLLM9MSSzPy8xBz9CP0os3gLby9PS09LYwODUEdzA09vQw_30BBzQ38DA6B8JE559yBzArqDk9L1w0F24lRlEWyIVx5sB0jeAAdwNND388jPTdUvyI2o8MwyUQQAeTfQmA!!/dl3/d3/L0lDU0lKSWdrbUEhIS9JRFJBQUlpQ2dBek15cXchLzRCRWo4bzBGbEdpdC1iWHBBRUEhLzdfOEtKSTlJOTMwR05JNzBJQ0FDMU83RzFHNDcvQ2NrQVAyOTk0MDAwMg!!/?WCM_PORTLET=PC_7_8KJI9I930GNI70ICAC1O7G1G47029582_WCM&WCM_GLOBAL_CONTEXT=/wps/wcm/connect/lovechmunicipality/home/honorary+citizens/pochetnigrajdani2 „Почетни граждани на Ловеч - – II“], сайт на общинска администрация Ловеч.</ref><ref>Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Велико Търново, 2009, с. 55 – 56. ISBN 978-954-8259-84-2</ref>
 
== Източници ==
== Външни препратки ==
* Любомир Сагаев, [https://chitanka.info/text/8501/133 „Любомир Пипков“], В: „Книга за операта“, 1983
* [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Любомир+Пипков&type=AllFields От и за Любомир Пипков в Своден каталог НАБИС - – национален каталог на академичните библиотеки в България]
 
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=120167131|LCCN=n80015491|VIAF=74044059|ISNI=0000 0000 8154 3234|BNF=cb13960293r}}
[[Категория:Български композитори]]
[[Категория:Оперни композитори]]
[[Категория:Възпитаници на Екол нормал дьо мюзик]]
[[Категория:Заслужили артисти (България)]]
[[Категория:Народни артисти (България)]]