Лазар Томов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 20:
 
== Биография ==
Лазар Томов е роден на 12 ноември 1878 година в [[Разлог|разложкото]] село [[Годлево]], тогава в Османската империя. През 1896 година завършва педагогическо училище в [[Кюстендил]], където учи заедно със съселяните си [[Димитър Попиванов]], бъдещ музикален деец и [[Симеон Попконстантинов]], който му е братовчед и също активист на ВМОРО. В гимназията организират младежко македонско дружество.<ref name="Разложки светилници">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://razlog-bg.com/vestnici/daskalov.pdf | заглавие = Симеон Попконстантинов | достъп_дата = 24 януари 2015 | фамилно_име = Попова | първо_име = Росица К | дата = 15 юни 2005 | труд = Разложки светилници, стр. 4 | издател = Инициативен комитет - – гр. Разлог | цитат = | език = }}</ref> След завършването си учителства в [[Разлог|Мехомия]] и става член на първия революционен комитет на ВМОРО в града. След това преподава и в [[Банско]] и Мехомия, а по време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] е войвода на чета в Разложко.
[[Файл:Bansko Students IMARO 1893.jpg|ляво|мини|250п|Ученици от Банско, членове на ВМОРО, участници в първата екскурция по обучаване в стрелба, 1893 г.<br>
Първи ред от ляво надясно: [[Миле Бизев]], Никола Колчагов, Иван Вапцаров, [[Симеон Молеров (революционер)|Симеон Молеров]], Иван В. Молеров;<br>
Ред 31:
Преследван от властите, бяга в България и е учител в [[Бургас]]. След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година се връща в Османската империя и е неврокопски училищен инспектор. След закриването на института на училищните инспектори е учител в Сяр<ref>Дебърски глас, година 1, брой 19, 9 август 1909, стр. 4.</ref> и [[Скопие]].
 
Участва в [[България в Първата световна война|Първата световна война]], а след нея преподава във Втора мъжка гимназия в София. По случай 15-таата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, през 1918 година, за заслуги към постигане на българския идеал в Македония, Лазар Томов е награден с орден „[[Свети Александър (орден)|Свети Александър]]“.<ref>ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108</ref> От 1930 година е подпредседател на [[Илинденска организация|Илинденската организация]]<ref>Илюстрация Илинден, 1930, бр. 26, стр.16</ref>, а между 1939-1944 година е неин председател. Участва в дейността на македонските братства. В 1925 година влиза в редакцията на „[[Илинден (1921 - 1926)|Илинден]]“.<ref>[http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/tom_1.pdf Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 371.]</ref> Издава „Спомени за революционната дейност в Серски окръг“ (1953) и публикува статии в [[Илюстрация Илинден]]. Участва в подготвянето и издаването на [[Македония (албум-алманах)|Албум-алманах „Македония“]]. Член е на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]].
[[Файл:BASA-417K-2-8-1-Lazar Tomov.JPG|мини|250п|Лазар Томов като млад]]
[[Файл:Ilinden Organisation 14 April 1942.jpg|мини|250п|Окръжно на Илинденската организация от 14 април 1942 година с подписа на Лазар Томов]]
На 23 май 1941 година след [[Българско управление във Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия (1941 - 1944)|навлизането на българските войски във Вардарска Македония]] Томов се завръща в [[Скопие]], където носи знамето на дружеството [[Вардарски юнак]], което е опазил след неговото закриване през 1918 година<ref name="Makedonia">Македония История и политическа съдба, Том III, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 21</ref>. Участва във формирането на местния клон на Илинденската организация в Битоля<ref>Кочанковски, Jован, Битола и Битолско во Народноослободителната и антифашистичка воjна на Македониjа (1941-1945), том 1: 1941-1943, с. 165</ref>. На 4 май 1943 година произнася пламенна реч на лобното място на Гоце Делчев по повод годишнината от смъртта му, в която се казва: {{Цитат|Драги братя българи, с неизразима радост и с изблик на най-сърдечни чувства идем почти от всички краища на хубавата българска земя да се поклоним пред светлата памет на големия български син Гоце Делчев и на неговите достойни другари Димитър Гущанов, Евстати, Стефчо и Кольо паднали в борба срещу вековния враг... Наред с това ние идем да споделим с Вас големата радост по случай освобождението на Вашия край, както и да се попитаме, кои беха творците на това велико дело, върху костите на които се създаде свободата на скъпата ни родина.<ref>Илюстрация Илинден, 1943, бр.145-146, стр.7</ref>}}
 
В края на 1951 година югославското правителство внася меморандум в [[Организация на обединените нации|Организацията на обединените нации]], в който населението в [[Македонизация в Пиринска Македония|Пиринска Македония]] е обявено за „югославско малцинство“, преследвано и тероризирано от властите в София. Видни стари македонски революционери – [[Георги Попхристов]], [[Андон Кьосето]], [[Димитър Занешев (революционер)|Димитър Занешев]], Лазар Томов, [[Александра Хаджидимова]], съпругата на [[Васил Чекаларов]] [[Олга Чекаларова]] – се обявяват в специална декларация против югославските претенции.<ref>{{cite book |title= Македонският въпрос 1944 – 1989. Възникване, еволюция, съвременност |last= Германов|first= Стоян|authorlink= |coauthors= |year=2012 |publisher= |location= София|isbn= |pages= 134|url= |accessdate= |quote= }}</ref>
Ред 42:
== Библиография ==
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1205 Серската афера през 1905 година]. Вестник „Илиндень“, год. VI, София, 2.VIII.1926 година
* {{cite book |title= Пиринъ планина |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1927 |publisher= Географско четиво, г. III, № 8 и 9 |location= София |isbn= |pages= |url=http://www.promacedonia.org/bugarash/pirin/pirin_1927.htm |accessdate=}}
* [http://www.promacedonia.org/lt/index.htm Спомени за революционната дейност в Серския окръг]. София, 1952
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1479 "Солун"], статия от Лазар Томов публикувана в сп. "Илюстрация Илинден", год. I, книга 1, София, април 1927 година