Любомир Пипков: Разлика между версии

| име категория = Любомир Пипковмузикант

| картинка вложки =

| псевдоним категория = музикант

| роден_в инструмент = [[Ловеч]], [[Българияпиано]]

| починал_встил = [[СофияКласическа музика]], България

| професии лейбъл = [[композитор]]

Роден е на [[6 септември]] [[1904]] г. в [[Ловеч]], в семейството на [[Панайот Пипков]]. Прави първите си музикални опити през 1918 г. От 1919 г. учи в Музикалното училище в [[София]] в класа по [[пиано]] при професорпроф. Хенрих Визнер и Иван Торчанов.

Любомир Пипков написва първия химн на [[ПФК Левски]] през 1921 г., когато е само на 16 години. През 1923 г. написва „22 вариации за пиано“. Заминава за [[Париж]] през 1926 г., където учи в ''École normale de musique'': композиция при [[Пол Дюка]], пиано при Ивон Лефебюр. Слуша лекциите по история на музиката на [[Надя Буланже]]. През тези години написва „Клавирно трио“, „Соната за цигулка и пиано“, [[песен|песните]] „Воденичар“, „Любовта на хамалина“, [[балада]]та „Конници“ (1929) и „Първи квартет„“квартет“ (1928). Завършва образованието си с отличие и награда (1932).

През 1934 г. Любомир Пипков написва вокално-симфоничната поема „Сватба“ по едноименното стихотворение на [[Никола Фурнаджиев]], която пресъздава събитията от [[Септемврийското въстание]]. През 1940 г. се появява и неговата „Първа симфония - Героична“, посветена на героите от [[Гражданска война в Испания|Гражданската война в Испания]]. Следва [[опера]]та „[[Момчил (опера)|Момчил]]“, в която идеята за свобода и борба намират ярко въплъщение.

След преврата на [[9 септември 1944]] г. работи като директор на операта, председател на Съюза на композиторите и професор по вокални ансамбли в Консерваторията. Тогава създава популярните химни „Шумете дебри и балкани“ <ref>Шумете, дебри и балкани (ноти: Еднороден хор) Музика Любомир Пипков, Текст [[Младен Исаев]], С., изд. „Наука и изкуство, 1951, с. 6.</ref>, „Химн на 9-и септември“<ref>Пипков Л., БожиливБожилов Б., Химн на 9 септември, С., изд. „Наука и изкуство“, 1951.</ref> и „Химн на българските въстаници“.<ref>Пипков, Любомир П. и др., Химн на българските въстаници композитор, изд. „Наука и изкуство“, С., 1954.</ref>Пише и големи композиции: „Героична увертюра“, „Концерт за пиано и оркестър“, „Втора симфония“, „Симфоничен концерт за виолончело и оркестър“ (1957), „Оратория за нашето време“ (написана през 1959 г. върху ''Шест писма'' на поета [[Владимир Башев]]), операта „[[Антигона 43]]“, „Трета симфония“, „Концерт за кларинет и оркестър“ и „Четвърта симфония“, Втори и Трети струнен квартет, инструменталните си концерти и много други.

Председател е на организационния комитет на „Мартенски музикални дни“ ([[Русе]]), „Люлякови музикални празници“ ([[Ловеч]]) и българската секция на Международната асоциация по музикално възпитание. Концертира в [[Чехия]], [[Полша]], [[Югославия]] и др. Основател на списание „Музика“.

{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=120167131|LCCN=n80015491|VIAF=74044059|ISNI=0000 0000 8154 3234|BNF=cb13960293r}}