Липова: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за iOS |
м Bot: Automated text replacement (-ж\.п\. +жп) |
||
Ред 28:
Тук съществува стара крепост „още от българско време“ според популярният тогава в Унгария израз <ref>[http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Budapest%20ethymology.htm Иван Танев Иванов, ДРЕВНОБЪЛГАРСКА ЕТИМОЛОГИЯ НА БУДАПЕЩА]</ref>, тежко пострадала от монголо-татарите на хан [[Бату]] при нашествието в 1241 – 2 г. на Златната орда. Документи показват, че в 1245 г. крал [[Бела IV]] заповядва град Липа (cetatea Lipovei) да се възстоанови и след това пораженията от татарско нашествие в 1241 – 2 крепостта са възстановени, а линиите на градското селище започнали да се очертават около замъка Липа. В 1285 е отбита и обсадата на татарски хан [[Ногай]] и града е посочен под това име. В писмено сведение за града от 1314 селището е посочено под името Липа (Lipva). През 1324 селището се споменава като крепост Липа (castellanus de Lypua), което отразява, че то по това време е град-крепост. Маджарският крал [[Карл Роберт Анжуйски]] също оценява стратегическото значение на селището и между 1315 и 1317 често пребивава тук, a в 1325 построява манастир и църква тук. При него Липова се превръща в най-важния икономически и търговски център на [[комитат]]а [[Арад]], има монетарница и търговска камера за солта. През 1389 г. Липова получава пълни права на град под сегашното си име. Към 1410 – 1420 е създадена болница. В 1514 селяните от Липова се присъединяват към селското въстание на Георги Дожи (унг.György Dózsa, влаш. Георгї ДѡжѬ) След разгрома му господар на крепостта е [[Янош Заполски]] маджаризирани българин от [[Секеи]]те. В 1529 Липова е със статут на свободен кралски град. Поради непрекъснатите борби, градът пет пъти пада под османска власт: В 1551 са били турците обсаждат крепостта и тя пада, но османците се задържат съвсем за кратко и скоро са принудени да отстъпят от войските на трансилванския канцлер. В 1552 след падането на [[Тимишоара|Темешрар]], турците се връщат превземат Липа и го държат до 1595, нещата се повтарят в 1613 – 1686, в 1690 – 1691 и в 1695 – 1716, когато турците най-сетне са прогонени и града е освободен окончателно.
От 1718 г. Липа е областен център част от Хабсбургската империя. В 1779 г. Банат става част от Кралство Унгария. В 18-19 век Липова е добре развит икономически център с известни майстори занаятчии, работещи тук. В периода на революцията през 1848 – 49 и в началото на 20 век Липова се превръща във важен център на политическа и национална активност. По време на тази революция в 1848 Банат е завладяван от сръбски войски. След нея той става австрийска провинция, която през 1860 г. пък става интегрална част от Кралство Унгария. През октомври 1918 г. в Темешрар е обявена Банатската република и правителството на Унгария признава нейната независимост. Републиката обаче просъществува за кратко – сръбски войски навлизат в региона и го овладяват. Съгласно Мирния договор от Трианон в 1920 г. голямата част от Банат е дадена на Румъния. Имена на известни исторически личности са свързани с този замък – страшилището за турците [[Янош Хуняди|Ян Хуняди]] и Георги Дожи които са секеи, крал [[Матяш Корвин]] Хунияди, Янош Заполски и пр. Най-ранния открит запис в който се споменава квартала на община Липова – Шомош е от 1278 г. под името „Solymos“, а Радна, където днес е
== Вижте също ==
| |||