Синайски псалтир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 26:
Открит е от архимандрит [[Порфирий Успенски]] през 1850 г. в [[Синайски манастир|Синайския манастир „Света Екатерина“]], където се пази и днес.<ref>К. Куев, Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. С., 1986, 192-193.</ref> Първоначално са известни 177 листа, а през 1975 г. по време на ремонтни работи в манастира са открити още 32. Така ръкописът обхваща в сегашния си вид 209 [[пергамент]]ови листа, но краят му не е запазен.
 
Паметникът съдържа 151 [[псалм]]а, 14 библейски песни, молитвата „[[Отче наш]]“, „Утренята песен“ ("Слава во вишних Богу...") и началото на „Чина на вечернята“.<ref>Велковска, Е. Денонощното богослужение в Синайския евхологий. – Старобългаристика, 24, 2000, № 4, 33–34.</ref> Това е най-ранният запазен текст на [[Псалтир]]а на [[славянски езици|славянски език]]. Писан е от поне седем книжовника.<ref>П. Илчев, Синайският псалтир и неговите писачи. – В: Славянска палеография и дипломатика. С., 1980, 89-95.</ref> Използваната глаголица не е съвсем обла и на места е примесенакомбинирана с някои [[кирилица|кирилски]] букви.<ref>Б. Велчева, Глаголицата и школата на Климент Охридски. – В: Климент Охридски: Сборник от статии по случай 1050 години от смъртта му. С., 1966, 133-141.</ref> Ръкописът показва архаични черти в [[правопис]]а. В езиково отношение се различават два пласта: по-старият отвежда към писмеността на [[Панония]] и [[Моравия]], а по-новият е източнобългарски, доближаващ се до езика на [[Зографско четвероевангелие|Зографското евангелие]] и на [[Супрасълски сборник|Супрасълския сборник]].<ref>И. Карачорова, Лексиката на новооткритата част на Синайския псалтир. – Старобългаристика, 31, 2007, № 3, 41–70.</ref>
 
Украсата на псалтира е дело на трима от книжовниците-преписвачи. Орнаментите са очертани със същото кафеникаво мастило като това, с което е писан текстът, и са оцветени в жълто, червено и зелено.<ref>Л. Мавродинова, Украсата на Синайския псалтир. – Старобългарска литература, 13, 1983, 74-90; В. Иванова-Мавродинова, Л. Мавродинова. Украсата на старобългарските ръкописи до края на XI век. – Кирило-Методиевски студии, 12, 1999, 33-39.</ref> В стила им се открива влияние на гръцки ръкописи от западните области на [[Византия|Византийската империя]].<ref>Уханова Е. В. К вопросу о происхождении принципов оформления глаголических рукописей X–XI вв. – В: Древнерусское искусство. Искусство рукописной книги: Византия, Древняя Русь (ред. Э. Н. Добрынина). Санкт-Петербург, 2004, 221-244.</ref>
 
== Издания ==