Константин II Асен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
Редакция без резюме |
||
Ред 30:
Като престолонаследник Константин участва заедно с [[митрополит]] [[Йоасаф Бдински]] в мисия в [[1394]] г. до османците, завладели [[Търново]].<ref>Веселин Асенов, „Когато грехът надделя“, сп. „Българска история“, април 2018</ref> В резултат на тази мисия във Видин са пренесени мощите на три светици – [[Петка Българска|Петка]], [[Филотея Търновска|Филотея]] и [[Теофания (императрица)|Теофана]]. По повод на същото това пребиваване на Константин в превзетия Търновград в една немска хроника от края на XV век е отбелязано, че цар Иван Срацимир две години след падането на Търново ''„благоволи да проводи превъзлюбения си син Константин... заради необходими и големи царски дела в казания Търнов“''.<ref>Веселин Асенов, „Когато грехът надделя“, сп. „Българска история“, април 2018</ref> През [[1404]] г. цар Константин заедно със сина на [[Иван Шишман]] [[Фружин]] и войводата [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] започват настъпление срещу турците от Добруджа до Поморавието известно като [[въстание на Константин и Фружин]]. Според друга датировка началото на въстанието е в 1408 г. Според известията на Константин Костенечки срещу въстаналите българи настъпил с войски султан Сюлейман и превзел с бой крепостта [[Темъц|Темско]]. Предполага се, че това е станало към 1409 – 1410 г. През [[1413]] г. османците предприемат поредния поход предвождани от [[Муса Кесиджия]], а Константин II е прогонен в [[Кралство Унгария]], но същата година [[султан]] [[Мехмед I]] побеждава Муса Кесиджия.
Според семейната хроника на фамилията [[Кнежевичи-Парчевичи]], потомци на босненския крал [[Стефан Дабиша]] и васали на [[Иван Срацимир]], един от наследниците на Парчия Кнежевич
В периода между османските походи срещу Влашко (от 1417 г.) и последвалия го през пролетта на 1422 г., Константин II е окончателно прогонен в Унгария. Към 1420 г. за Константин II се споменава, че пребивава в [[Унгария]] и при [[Стефан Лазаревич]] без да се уточнява кога и за какъв период от време. Константин II Асен умира на [[17 септември]] [[1422]] г. в [[Белград]].<ref>Пламен Павлов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 235. ISBN:978-619-7496-14-7</ref>
Ред 37:
[[Файл:Fruzin Konstantin II coats.jpg|мини|270px|гербове на последните български владетели [[Фружин]] и Константин II Асен от Bayerische Staatsbibliothek, München]]
[[Файл:Asen&Fruzin.jpg|мини|270px|В Боянския поменик, написан през XV век в [[Драгалевски манастир|Драгалевския манастир]], като последни български царе са посочени
== Вижте също ==
Line 62 ⟶ 61:
* Петър Николов-Зиков. Истинската история на Видинското княжество, 2014
* [https://www.chitatel.net/chiprovskite-rodove/ Чипровските родове]
* Йорданка Гешева. Фамилия графове Пеячевич между легендите и реалността (втората половина ХVІІ
{{пост начало}}
| |||