Мета-етика: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-състой +състои, - теорити + теорети, -особенн +особен, -([2-9]0(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2); козметични промени
Ред 1:
'''Мета-етиката''' е клон на [[Етика|етикатаетика]]та занимаващ се с природата, хоризонта и значението на моралните решения.<ref>{{cite web|url=https://www.iep.utm.edu/metaethi/|title=Metaethics|date= |publisher=utm.edu|accessdate=21 април, 2020 г.}}</ref> Заедно с нормативната и [[приложна етика|приложната етика]] формира основните три разклонения на етиката, изучавани от философите.
 
Докато нормативната етика се отнася до въпроси като "Какво трябва да направя?", мета-етиката се занимава с въпроси като "Какво е добротата?" и "Как можем да различим кое е добро и кое е лошо?", опитвайки се да разбере предположенията свързани с нормативните теории. Друго често разграничение е че нормативната етика включва първостепенни или съществени въпроси; мета-етиката включва второкласни или формални въпроси.
 
Някои теоритицитеоретици смятат че е нужна метафизична причина за правилна оценка на съществените морални теории и за взимането на практични морални решения; други са на противоположното мнение и смятат, че изучаването на моралните решения за правилните деиствия може да ни покаже истинското естество на морала.
 
== Мета-етични въпроси ==
Според Ричард Гарнър и Бернард Розен има три типа мета-етични въпроси или три основни въпроса:
 
# Какво е значението на моралните условия или решения? (морална [[семантика]])
# Какво е естеството на моралните решения? (морална [[онтология]])
# Как моралните решения могат да бъдат подкрепени или защитени? (морална [[епистемология]])
 
Въпрос от първия тип може да бъде, "Какво значат думите 'добро', 'лошо', 'правилно' и 'грешно'?" Втората категория включва въпроси свързани с това дали моралните решения са универсални или относителни, от един тип или от много. Въпроси от третия тип са такива като "как бихме могли да знаем дали нещо е правилно или грешно". Според Гарнър и Розен отговорите на трите основни въпроса "не са несвързани и понякога отговора на един води до отговора на друг."
Ред 20:
 
=== Централизъм и децентрализъм ===
Друг начин за категоризиране на мета-етичните теории е разграничението между централистките и децентралистките теории. Дебата между двете теории се състойсъстои около връзката между така наречените "тънка" и "плътна" концепция за моралността. Тънките морални концепции са тези като добро, лошо, правилно и грешно; плътните морални концепции са тези като смелост, несправедливост, справедливост или нечестност. Докато и двете страни се съгласяват, че тънките концепции са по общи, докато плътните са по специфични, централистите смятат, че тънките концепции предшестват плътните и че вторите са зависими от първите. Според тях, човек първо трябва да разбере думи като "правилно" и "трябва" преди да разбере такива като "справедлив" и "неприятен." Децентрализма отхвърля това виждане, смятайки че двете концепции са на едно ниво и дори че плътните концепции са достатъчна отправна точка за разбирането на тънките.
 
Децентрализма е от особенноособено значение за етичните натуралисти в късната част на 20-тии век и ранната част на 21-ви век като част от аргумента им, че нормативността е неразделна част от езика и че няма начин по който да бъдат анализирани плътните морални концепции само чрез описателни елементи свързани с тънка морална оценка, подкопавайки всяка фундаментална разлика между факти и норми. Алън Гибард, [[Ричард Хеър]] и Саймън Блекбърн подкрепят разграничението между факти и норми.
 
== Източници ==
Ред 28:
{{нормативен контрол}}
{{Портал|Философия}}
 
[[Категория:Етика]]
[[Категория:Метафилософия]]