Методи Андонов – Ченто: Разлика между версии

След анексията на [[Вардарска Македония]] и присъединяването ѝ към България Ченто е поканен да сътрудничи на новите власти, но отказва. Поддържа идеята за независимост на Македония и започва да симпатизира на съпротивата. Поради това неколкократно е арестуван, а към края на 1942 година е интерниран първо в село [[Мелница (Област Ямбол)|Мелница]], а после в трудов лагер в [[Чучулигово]]. След завръщането си през есента на 1943 година Ченто минава в италианската окупационна част на Вардарска Македония, в района на [[Дебърца]], където става член на Главния щаб на съпротивата. Като най-авторитетната личност през [[декември]] 1943 Методи Андонов-Ченто е избран да оглави Инициативния комитет за свикване на [[АСНОМ]]. На 2 август 1944 година в [[Прохор Пчински (манастир)|Пчинския манастир]] се състоявасъстои Първото заседание на АСНОМ, на което Ченто е председател. По негова инициатива на събранието са поканени и дейци на [[Български акционни комитети|Българските акционни комитети]] - [[Йордан Чкатров]] и [[Трайче Чундев]]. Макар да следва директивите на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Югославия|АВНОЮ]] от Яйце за образуването на Федерална югославска единица Македония, Ченто и неговото обкръжение имат за цел да използват предимствата на бъдещето федерално устройство на Югославия и да отдалечат Вардарска Македония от повторна сръбска доминация. На самото събрание избухва скандал между Ченто и пратеника на Тито - [[Светозар Вукманович]] относно подбора на поканените и специално за включването на [[сърбомани]] в Президиума на АСНОМ. Изгонването на Вукманович от заседанието има негативни последици за Ченто, който и след това остава на мнение за недопускането на просръбски настроени комунисти на високи постове в Комитета.