Мишел Ней: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м Bot: Automated text replacement (-\b([5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2) |
||
Ред 7:
'''Мишел Ней''' ({{lang|fr|Michel Ney}}, [[10 януари]] [[1769]] – [[7 декември]] [[1815]]), наречен ''Le Rougeaud'' („Червендалестия“) и ''le Brave des Braves'' („най-смелият от смелите“) е маршал на френската армия, който се бие във [[Френска революция|Френската революция]] и в [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]]. Той е единственият маршал, екзекутиран през 1815 г. от крал [[Луи XVIII (Франция)|Луи XVIII]].
Роден в Саарлуи в провинцията [[Саар]] в семейството на бъчваря Петер Ней и съпругата му Маргарет (Margarete), по баща Графен (Graffin), той се присъединява към 5-
Импулсивен и смел войник, Ней става въплъщение на войнишкия добродетел „да водиш от фронта“. Когато бил на кон става неустрашим, а и е бил отличен фехтовач. Началниците му нямало как да не забележат неговия талант. Повишенията не закъсняват: назначен е за лейтенант след [[Битка при Валми|битката при Валми]] ([[20 септември]] [[1792]]) и е произведен в чин на следващия месец. Той служи под началството на [[Дюмурие]] в [[Северна армия|Северната армия]] и участва в битката при Жемап ([[6 ноември]] [[1792]]). Ней е адютант на генерал Колан ([[октомври]] [[1792]] – [[юли]] [[1793]]) и е повишен в капитан на [[12 април]] [[1794]] г. През юни [[1794]] г. той се прехвърля в [[Самбър е Мьоз]] (Sambre-et-Meuse) и е ранен в рамото при обсадата на [[Майнц]] (есента на [[1795]]). Заради своите способности и храброст на бойното поле, Директорията настоява, против желанието на Ней, той да приеме чин бригаден генерал на [[15 август]] [[1796]] г. Той се бие и печели в битката при [[Кирхберг]] на [[19 април]] [[1797]], но е пленен от [[Австрия|австрийците]] при [[Гисен]] на следващия ден. След две седмици е пуснат на свобода след като е разменен с австрийския генерал Хок.
Ред 13:
Ней е направен дивизионен генерал <!-- General of Division — командир на дивизия също е възможен превод -->през март [[1799]] г., като той отново се опитва да откаже този чин. Прехвърлен е в армията на [[Андре Масена]] на Дунава и Швейцария ([[4 май]] [[1799]]), за да ръководи леката кавалерия и да се бие при [[Винтертур]] на [[27 май]]. Този път той е ранен на три места: в бедрото от [[мускет]], в ходилото от [[байонет]] и в ръката от [[пистолет]]. Поради тези наранявания е принуден да се откаже от началството и да се прехвърли на Рейн, където се бие под командването на Жан Виктор Мари Моро и се отличава в битката при [[Битка при Хоенлинден|Хоенлинден]] ([[3 декември]] [[1800]]). На [[1 януари]] [[1802]] г. той приема благоразположението на Наполеон като поема службата на инспектор на цялата френска кавалерия<!-- inspector general го превеждам само като инспектор.-->. Подтикнат от Наполеон и съпругата му [[Жозефин]], той се жени за Агле Оги (Aglae Augie) (приятелката на дъщерята на Жозефин, Хортензия) в [[Гринян]] (Grignan) на [[5 август]].
По това време той е предан [[Бонапартизъм|бонапартист]]. През следващия месец поема длъжността на военачалник и дипломат в Швейцария, където се опитва да потуши опитите за бунт, но се връща във Франция за да ръководи военните части в Кампан (Campagne) и Монтрьой (Montreuil) при подготовката им за нахлуване в [[Англия]]. Той става член на маршалата чрез консулски указ от [[19 май]] [[1804]] г. Поема командването на 6<sup>
От март до май той удържа позициите при Гутщад (днешно [[Добре Място]] в [[Полша]]) срещу австрийците, които са пет пъти повече от 6<sup>
Ръководи армията на Рейн за кратко през [[1799]] г. Неговата подкрепа е решаваща за победата на Наполеон при [[Фридланд]]. Може би най-големият подвиг на Ней е защитата в тила след отстъпването от [[Москва]] през [[1812]] г.
| |||