[[Файл:AS-23 notarial act.jpg|мини|Нотариален акт върху игрището на АС-23]]
ИгрищеСтадион „АС-23“ (известно и като ''Атлетик Парк'') се е намирало на мястото на сегашния стадион „[[Българска армия (стадион)|Българска армия]]“. Софийска община отпуска „за вечни времена“ място на клуба на [[27 януари]] [[1925]] г. в местността „Пустинята“ в [[Борисовата градина]]. Представена е скица на общината, на която от двете страни на игрищено има трибуни (източна и западна), в северна и южна посока се предвиждат стоящи места, има още лекоатлетическа писта, игрища за баскетбол, тенис, хокей, гимнастика както и сграда за клуба. През 30-те години АС-23 получава нотариален акт над изградения вече стадион. В началото на 40-те години е с единственото вечезатревен затревенофутболен игрищетерен. През 1943 година стоящите места са премахнати и вече цялото игрище е заобиколено от трибуни за около 15000 зрители. Там се играят срещите от Столичното първенство и някои от мачовете на националния тим. През 1944 година игрището е собственост на [[Чавдар (София)]] под ново име стадион "Чавдар", а впоследствие е прехвърлено в собственост т.е. национализирано от [[Министерство на отбраната|Министерство на народната отбрана]] (МНО) на Народна Република България под ново име стадион "Народна Армия".
