Чай: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\> \[http +>[http)
Ред 48:
В Англия чаят е въведен в кралския двор през [[1662]] г. от [[Катарина де Браганса]] (''Catarina de Bragança''), която се смята за основателка на британската чаена традиция. Тя е от [[Португалия|португалски]] произход и познава напитката, която е известна на португалските мисионери и търговци още от [[16 век]]. Португалците засаждат чаеното растение на [[Азорски острови|Азорските острови]], откъдето произведеният чай се доставя в континентална [[Португалия]]. В [[Лондон]] първият магазин за чай се открива през [[1717]] г. от търговеца Томас Туайнинг (''Thomas Twining''), основателят на чаената компания ''[[Twinings]]''. Появяват се и други нововъведения – т.н. чаени градини и паркове с осветени пътеки, музикални павилиони и сергии за чай и закуски.<ref>{{икона|de}}Tom Standage: ''Oeconomische Encyclopädie''. S. 175 f.</ref> Но чаят остава скъп, няма широка консумация и представлява луксозна напитка, която се предлага по специални поводи. Във [[Великобритания]] и [[Ирландия]] той се превръща в ежедневна напитка за всички слоеве на обществото едва към края на [[19 век]].<ref name=Lysaght>{{cite journal|author=Lysaght, Patricia|title=When I makes Tea, I makes Tea: the case of Tea in Ireland|journal=Ulster Folklife|volume= 33|year= 1987|pages=48 – 49||lang=en}}</ref>
 
В [[Германия]] чаят се внася за първи път в средата на [[17 век]]. Той се доставя от НидерладияНидерландия в съседната на нея германска област Източна [[Фризия]] (''Ostfriesland''), където по-късно се развива собствена чаена церемония. Първият в Германия магазин за чай се открива в [[Хановер]] през [[1743]] г. Магазинът съществува и днес и носи името на своя основател Фридрих Якоб Зеегер (''Friedrich Jacob Seeger''). През 1778 г. пруският крал [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих II]], воден от икономически съображения, се опитва да забрани чуждоземната напитка и да я премахне от немския пазар, но среща силна съпротива от нейните привърженици в Източна Фризия.<ref name="Kultur">Wolfgang Hase: [http://www.kulturportalnordwest.de/index.php?option=com_content&view=article&id=75:tee-fuer-ostfriesland-die-koeniglich-preussische-asiatische-compagnie&catid=116:ostfrkeessentrinken&Itemid=16 ''Tee für Ostfriesland: die „Königlich-Preußische Asiatische Compagnie“'']</ref> През [[1780]] г., когато Британия налага търговско ембарго на Холандия, много холандски търговци се заселват в Източна Фризия и холандските търговски кораби плават под неин флаг. Това води до още по-голяма популярност на чая в северните райони на Германия. Напитката става модна и присъства в литературните салони и при обществени срещи.<ref name="avita"/>
 
[[Франция]] се запознава с чаената напитка през [[1636]] г. благодарение на холандците, като първоначално тя се употребява само за медицински цели. Лекарите предписват на френския [[крал]] [[Луи XIV]] да пие чай като средство срещу [[подагра]]. Но екзотичната напитка се харесва на придворните и те превръщат нейната консумацията в изискан ритуал. По време на [[Френска революция|Великата френска революция]] чаят се възприема като символ на [[монархия]]та и също като нея бива отричан. Напитката се връща след 50 години, този път под влияние на британската мода.<ref>[http://www.steeping-times.com/history-of-tea-in-france/ История на чая във Франция]</ref>