Съюз (част на речта): Разлика между версии

Съществува стилистична фигура, която се основава на многократната употреба на един и същ съюз. Тя се нарича [[полисиндетон]] („многосъюзие“).

 

'''Простите''' съюзи са: съединителни, разделителни, противоположни и разнородни.

 

Противоположни са „но“, „ала“, „ама“, „а“, „обаче“ и други. Съществуват и сложни изречения, свързани с няколко съюза от различен вид – разнородни изречения. За да бъде разнородно едно сложно изречение, то трябва да бъде съставено от най-малко три прости изречения, които да са свързани с различни съюзи.

 

'''Сложните''' (или съставни) съюзи представляват съчетания от два или три прости съюза, от предлози и съюзи, наречия и съюзи, частици и съюзи, от предлог, съществително име и прост съюз, напр.: ''а пък, ако и да, за да, въпреки че, така че, само и само да, тъй като, дори и да, в случай че, при условие че, поради това че, нищо че'' и др. Запетая се пише само пред ''целия'' сложен съюз, а не и между отделните му съставки. Това правило има две ''изключения'':

* При съчетанията от предлог, съществително име и съюз, ако съществителното е също и част от главното изречение, сложният съюз се разделя от запетая. Напр. ''Ще дойда, '''при условие че''' ме поканят.'' Но: ''Казах, че ще дойда само '''при условие, че''' ме поканят.'' Друг пример: '''''В случай че''' не се видим, приятен път!'' Но: ''Нищо лошо няма да стане, освен '''в случай, че''' решиш да не ме слушаш.''