Ерих Редер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking; козметични промени |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Личност
| категория = военен
| име = Ерих Редер
|
| портрет = Bundesarchiv Bild 146-1980-128-63, Erich Raeder.jpg
| портрет_описание = Гросадмирал Ерих Редер
| прякор=
| място на раждане= [[Вандсбек]], [[
| място на смърт= [[Кил (град)|Кил]], [[Западна Германия]]
| вложки =
|преданост=[[Файл:Flag of the German Empire.svg|20px]] [[Германска империя (1871 – 1918)|Германска империя]]<br>(до [[1918]])<br>[[Файл:Flag of Germany.svg|20px]] [[Ваймарска република]]<br>(до [[1933]])<br>[[Файл:Flag_of_Germany_1933.svg|20px]] [[Нацистка Германия]]▼
{{Личност/Военен
▲|преданост=
|години на служба=▼
|въоръжени сили= [[Кайзерлихе Марине]]<br/>[[Райхсмарине]]<br/>[[Кригсмарине]]
|звание=[[Гросадмирал]]▼
▲|години на служба= 1894 – 1943
▲|звание= [[Гросадмирал]]
|войсково поделение=
|командвания=
|войни= [[Първа световна война]]<br/>[[Втора световна война]]
|награди= [[Рицарски кръст]]
|родства=
|по-късна работа=
}}
}}
'''Ерих Йохан Алберт Редер''' ({{
== Биография ==
Редер е роден на 24 април 1876 г. във [[Вандсбек]] (днес квартал на [[Хамбург]]). Баща му е училищен директор, който учи сина си на упорит труд, пестеливост, вяра и послушание – качества, които Редер проповядва през целия си живот. Освен това, той предупреждава децата си, че настъпването на [[демокрация]] в Германия би имало катастрофални последствия.<ref>{{cite book|author=Bird, Keith |title=Erich Raeder Admiral of the Third Reich|location=Annapolis|publisher=Naval Institute Press|year=2006|isbn=1-55750-047-9|page= 1 – 2}}</ref>
{{Основни обвиняеми в Нюрнбергските процеси}}▼
Редер се присъединява към [[Кайзерлихе Марине]] през 1894 г., където благодарение на интелекта си и упорития си труд, се издига сред йерархията и става началник-щаб, отговарящ пред [[Франц фон Хипер]] през 1912 г. Той лобира в [[Райхстаг]]а за прокарване на законите на Тирпиц за тежко въоръжаване на флота Германия в англо-немската надпревара, която започва в началото на века.<ref name="britannica"/>
През Първата световна война, Редер участва в [[Битка при Догер Банк (1915)|битката при Догер Банк]] (1915) и [[Ютландска битка|Ютландската битка]] (1916). Участва и в потушаването на [[Килско въстание|Килското въстание]] от 30 октомври 1918 г., което разпалва [[Германска революция (1918 – 1919)|Германската революция]].<ref name="britannica"/>
След войната, през 1922 г. Редер е повишен на [[контраадмирал]], а три години по-късно – на [[вицеадмирал]]. През 1928 г. е назначен за главнокомандващ на военноморските сили. По това време той се застъпва за построяването на [[подводници]] (забранени според [[Версайския договор]]) и бързи [[крайцер]]и, които да задоволят германските военноморски нужди.<ref name="britannica"/> На 28 юни 1934 г. е награден от [[България]] с орден „[[За военна заслуга]]“ 2-ра степен.
Малко преди избухването на [[Втората световна война]], на 1 април 1939 г. е повишен на [[гросадмирал]]. Той първи предлага германско нахлуване в [[Норвегия]] и ръководи планирането и изпълнението на нахлуването в [[Дания]] и Норвегия през 1940 г. Той също подтиква (безуспешно) към прехвърляне на главния театър на военните действия към [[Средиземноморие]]то, вместо нахлувания във [[Великобритания]] и [[Съветския съюз]], които смята за лоши стратегически решения. Множеството му стратегически разногласия с фюрера [[Адолф Хитлер]], който като цяло подценява ролята на военноморските сили, в крайна сметка довеждат до премахването му от върховното командване на [[Кригсмарине]] през януари 1943 г., когато той не съобщава на фюрера за загубата си в [[битка в Баренцово море|битката в Баренцово море]]. На негово място е назначен [[Карл Дьониц]].<ref name="britannica"/>
През 1943 г. Ерих Редер е изпратен като личен представител на [[Адолф Хитлер]] на погребението на [[Цар Борис III]].<ref>{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947 | publisher = Военно издателство | location = София | isbn = 954-509-239-4 |page=311 – 312}}</ref>
Редер е пленен от съветски войски на 23 юни 1945 г.<ref>{{cite book |last= Biagi|first= Enzo|date= 1983|title= La seconda guerra mondiale, una storia di uomini|trans-title= The world war two, a history of men|language= italian|location= Milan|publisher= Gruppo editoriale Fabbri|page= 2743}}</ref> През 1946 г. е осъден на [[доживотен затвор]] в хода на [[Нюрнбергски процеси|Нюрнбергските процеси]], но е освободен през 1955 г., поради влошаващо се здраве. Пише автобиография посредством други писатели. Умира на 6 ноември 1960 г. в [[Кил (град)|Кил]].<ref name="britannica">{{cite web|url=https://www.britannica.com/biography/Erich-Raeder |title= Erich Raeder |publisher=Encyclopædia Britannica |date= 20 април 2020 |accessdate=4 май 2020}}</ref>
== Източници ==
<references/>
▲{{Основни обвиняеми в Нюрнбергските процеси}}
{{нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Редер, Ерих}}
[[Категория:Адмирали от Кригсмарине (1933 – 1945)]]
[[Категория:Германски военни дейци от Първата световна война]]
[[Категория:Германски военни дейци от Втората световна война]]
[[Категория:
[[Категория:Личности (Кил)]]▼
[[Категория:Носители на Ордена на Бялата роза]]
| |||