Петър Габе: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Randona.bg (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Randona.bg (беседа | приноси) Допълване |
||
Ред 18:
| подпис =
}}
'''Петър (Пейсах) Израелевич Габе''' е български [[журналист]] и [[общественик]]
== Биография ==
Петър (рождено име Пейсах) Габе е роден на 18 февруари 1857 г. в [[Елисаветград]], Херсонска губерния. Взема участие като опълченец в [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]] през 1877 – 1878 г. <ref name="исда" /> Той е човек с демократични разбирания, народоволец, заради което трябва да напусне Русия през 1884 г., търсейки убежище в България.<ref name=":0">{{cite web |author= |url=http://www.antimovski-han.org/article.php?id=1079 |title=Списание Антимовски хан. 130 години от рождението на Дора Габе |work= |publisher=Списание Антимовски хан |date=12 декември 2018 |accessdate=19 февруари 2019}}</ref>
Пристига в Южна Добруджа и се заселва там през късната есен на 1884 г. заедно със съпругата си Екатерина Самойловна Дуел, с която са женени от 1881 г., и едногодишния си син Израел (наричан Сеня). Второто дете в семейството е Изидора (бъдещата поетеса [[Дора Габе]]), родена през 1886 г., третото дете е Емануил (Манол), роден през 1889 г., а четвъртото дете е Изабела (Бела Габе), родена през 1893 г.<ref name=":0" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://literaturensviat.com/?p=79488|заглавие=Екатерина Дуел – майката на Дора Габе|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Литературен свят|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://liternet.bg/publish20/r_chernokozheva/petyr-gabe.htm|заглавие=Културната договореност със смъртта:
Психоаналитични аспекти в добруджанската анкета на Петър Габе|автор=|фамилно_име=Чернокожева|първо_име=Росица|дата=|труд=LiterNet|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>
Петър Габе става един от най-големите чифликчии в Добруджа, въвежда най-модерната техника по онова време, внася специални сортове, създава първото биволовъдно стопанство в България. <ref name=":1" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://chitanka.info/text/24104/6|заглавие=Срещи с Буров|автор=|фамилно_име=Топалов-Памукчиев|първо_име=Михаил|дата=|труд=Читанка|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>
През 1891 г. Петър Габе получава българско гражданство. Сътрудник е на вестниците „Мир“, „Воля“, „Радикал“, „[[Балканска зора]]“, „Свобода“, „Независимост“, „Буря“, „Народ“, „Ден“ и др.<ref name="исда" />▼
▲През 1891 г.
През 1894 г. е избран в Балчик за народен представител с голяма преднина и полага клетва в Народното събрание, но по-късно изборът му е касиран. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://liternet.bg/publish9/r_pencheva/dora-gabe.htm|заглавие=Дора Габе и еврейството|автор=|фамилно_име=Пенчева|първо_име=Радка|дата=|труд=LiterNet|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://kultura.bg/web/%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82/|заглавие=Петър Габе за българската независимост|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Култура|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>
През 1913 г., след първото завладяване на Южна Добруджа от Румъния, семейството се премества в София.<ref name=":0" />
Личният му архив се съхранява във фонд 137К в [[Централен държавен архив]].
=== Обществена и публицистична дейност ===
Петър Габе е общественик, публицист, стопански деец, аграрикономист. Пише по икономически и стопански въпроси, обявява се против лихварството и експлоатацията от чорбаджиите. През 1894 г. в сп. „Българска сбирка“ в поредица статии изтъква липсата на икономически изследвания, които се отразяват върху развитието на българското селско стопанство. Критикува данъчната система при Стамболов, която затормозява развитието на земеделието. Помага за подготовката на стопанската програма на правителството на д-р К. Стоилов.<ref name=":1" /><ref name=":2" />
Когато Румъния предявява открито претенциите си към Южна Добруджа, Габе написва изложение до Министерски съвет (25 юни 1913 г.). В него той нарича тази част от страната ни „българската Калифорния” и предрича тежка загуба за икономическото развитие на страната, ако Добруджа бъде отнета.<ref name=":2" />
Автор на 13 книги, свързани предимно със съдбата на Добруджа. През 1917 г. публикува своята анкета „Румъния в Добруджа 1913 – 1916“, която според някои е „най-българската книга за румънската окупация на Южна Добруджа“, съчетание от добросъвестно излагане на фактите от стопански характер, проникновено и далновидно тълкуване на политико-икономическите реалности и дълбоко човешко изобразяване на преживените митарства и издържливост на населението в тези тежки условия.<ref name=":1" /> Заради тази книга румънски съд го осъжда задочно на смърт и конфискува недвижимото му имущество, личния му архив и богатата библиотека, останали в Южна Добруджа. През 1925 г. отпечатва най-известното си съчинение – „Добруджанския въпрос в неговата същност (По повод обезземляването на добруджанското население)“, което е издадено и на френски език.<ref name=":2" />
▲Личният му архив се съхранява във фонд 137К в [[Централен държавен архив]]. Той се състои от 581 архивни единици от периода 1872 – 1951 г.<ref name="исда"/>
== Източници ==
| |||