Мотоциклет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Според вида на главното предаване на ходовата част - дребни козметични
м Bot: Automated text replacement (- със ([^с,з,С,З,7,17,1[0-9{2},„с,„з,„С,„З,\'\'S,\'\'Z,\'\'s,\'\'z,„S,„s,„Z,„z,\'\'с,\'\'С,\'\'З,\'\'з,\'\'\[\[с,\'\'\[\[С,\'\'\[\[З,\'\'\[\[з,\'\'\[\[Z,\'\'\[\[z,\'\'\[\[S,\'\'\[\[s,\[\[с,\[\[С,\[\[З,\[\[з,\[\[Z,\[\[z,\[\[S,\[\[s]) + с \1, - \] +])
Ред 52:
[[Файл:Vespa 125 Hoffmann, Deutsches Museum.JPG|мини|дясно|250px|Vespa 125 – типичен представител на класически моторолер, експонат в Deutsches Museum<ref name="MAIDS"/>]]
Условно по външни конструктивни особености и начин на езда мотоциклетите може да се разделят на три основни групи:
* '''класически мотоциклети''' ({{lang|en|Standart Motorcycle}})<ref name = "vid">[http://www.motorcyclegiftshop.com/motorcycle_types.html en Видове мотоциклети]</ref> – тези, които по конструкция и начин на езда са най-близо до първообраза на създадения мотоциклет с две или три колела. При езда тялото на мотоциклетиста е изправено (вертикално спрямо посоката на пътуване) и ръцете и кормилото не са натоварени с част от неговото тегло. Тези мотоциклети са с характерната триъгълна рама велосипеден тип, изградена от тръбна стоманена или алуминиева конструкция. От втората половина на 20 век се налагат и други носещи пространствени конструкции на рамата съсс нова схема на окачването на двигателя, трансмисията и двигателното колело, при използването на същите тези материали или от щампована ламарина. Независимо от предназначението, конструкцията на рамата и начина за окачването на двигателя, при мотоциклетите се запазва характерното разположение на двигателя и трансмисията, както и начина за задвижване на ходовата част – предимно чрез [[верига]] или с използването на [[кардан]];
* '''мотоциклети за спорт''' ({{lang|en|Sport Bikes}})<ref name = "vid"/> – това са мотоциклети с висока мощност, лека конструкция и при създаването им се акцентира върху ускоряването, управляемостта при завиване и спирателната сила. В конструкцията на мотоциклетите за спорт се внасят промени, с които съществено се изменя разположението на тялото и начина на езда. При скоростните състезания позицията на мотоциклетиста е агресивна и с тяло върху резервоара се създава добра аеродинамична форма от машината и мотоциклетиста за намаляване на въздушното съпротивление. Това реално се осъществява чрез изграждането на друга конструкция на рамата и опорните точки за краката на мотоциклетиста и чрез поставянето на аеродинамични обтекатели. Окомплектоването с мощни и пъргави двигатели, с подходящо окачване, ходова част и гуми, както и премахването на допълнителната седалка за пътник, също са част от конструктивните особености на тези мотоциклети.
 
Ред 135:
Като доказали се най-добри представители на този клас мотоциклети с двойно предназначение и повишена проходимост са мотоциклетите М-72 и BMW R-71.<ref>[https://www.zr.ru/content/articles/250118-ne_s_chistogo_lista_bmw_r71/ '''(ru)''' Не с чистого листа – BMW R71, За рулем 07/2010]</ref>
[[Файл:PeterFondaCaptainAmerica-side.jpg|мини|250px|Типичен представител на американски мотоциклет „чопър“<ref name="MAIDS" />]]
[[Файл:Chopper WI.jpg|мини|250px|Чопър с характерна предна вилка при екстремен ъгъл на предното колело и конзолно окачване на задното колело ]]
* '''Поръчковите мотоциклети''' са подтип, който може също да се отнесе към класическите пътни мотоциклети. Те се произвеждат по поръчка ({{lang|en|custom }}) и са характерни с това, че са премахнати излишни, според потребителите, елементи от рамата и обтекаеми и защитни покривни плоскости.<ref>{{cite book |title= Custom Motorcycles: Choppers, Bobbers, Baggers |first= Howard |last= Kelly |url= https://books.google.com/books?id=lk5FJlRFOA8C&pg=PA161 |page=161 }}</ref> Предназначени са да се експлоатират само по пътища с добра пътна настилка. Характерно за тези мотоциклети е например твърдото окачване на двигателното колело и ниско разположената седалка на мотоциклетиста. По-голяма част от тях се произвеждат с някаква внесена промяна чрез тунинговане на стандартни мотоциклети. Най-известен е поръчковият едноместен американски '''чопър''' ({{lang|en|Chopper}})<ref name = "vid" /> с характерната позиция на моториста при езда, наложена поради стила на конструкцията с удължена рама и удължена предна вилка. Това техническо решение увеличава сключваният ъгъл на предната вилка спрямо рамата на мотоциклета и намалява ъгъла, сключван между вилката с пътя. Това и ниския център на тежестта определен от геометрията на мотоциклета е причина тези машини да са стабилни при езда, но не са достатъчно пъргави и са неудобни за управление по тесните улици предлагани от градската среда. На този тип мотоциклети се монтира резервоар с малка вместимост, което го прави непригоден за продължително туристическо пътуване. Въпреки това необичайния начин на езда с изправено тяло и високо вдигнати ръце, създава общ атрактивен изглед на машината и ездача, което е предпочитано от някои мотоциклетисти. Специално изработената рама, предна вилка и калници, монтирането на поръчков или стандартен мощен двигател, боядисване и други екстри, определят значително по-високата цена на тези единично или серийно произвеждани уникални мотоциклети.
 
Ред 141:
[[Файл:Lambretta 150 ld (2).JPG|мини|250px|Моторолер Lambretta 150]]
[[Файл:Suzuki Burgman 400.JPG|мини|250px|Максискутер Suzuki Burgman 400]]
* '''Моторолерът''' ({{lang|de|Motorroller}}), ({{lang|ru|Мотороллер)}}) или ску́тер ({{lang|en| scooter, motor scooter)}}) е пътно двуколесно превозно средство, предназначено за транспортиране на хора с езда по начин, приблизително еднакъв с тази на мотоциклетите и със схема за управлението на предното колело директно и безредукторно чрез кормилото. Моторолерът не е мотоциклет с приетата класическа форма, защото е различен по конструкция на рамата. Схемата на рамата на моторолерът е заимствана от велосипедите с характерна рама за управление от велосопедисти с рокли и поли и поради това наричани „дамски“. Този вид рама е наричана стъпаловидна, рама с ниска стъпка или отворена рама (step-through frame, low-step frame или open frame) и при нея конструктивно не се поставя горна тръба, оформяща триъгълна пространствена конструкция. Такава рама променя монтажа на двигателя, както и се прилага различно техническо решение за конструкцията на трансмисията. Предавателната кутия е изпълнена като вариатор, при което скутера автоматично без степени се ускорява при управление. С габаритите си и неголямото тегло, със сравнително ниската скорост на движение и защитата на моториста по време на езда, моторолерът е изключително удобно превозно средство за експлоатация при градски условия.<ref>[https://www.motoservices.com/scooter/maniabilite.htm www.motoservices.com]. Un choix de scooters legers, maniables et faciles à garer</ref> Затова въпреки някои конструктивни различия се причислява като подтип към групата на пътните мотоциклети, поради използването му като превозно средство предимно при пътните условия в населените места или по настилка на пътната мрежа извън тях. Скутери има създадени още в началото на 20 век.<ref>[http://avis-scooter.e-monsite.com/pages/l-histoire-du-scooter.html '''(fr)''' L'histoire du scooter (История на скутера)]</ref> Класическата схема на скутера, внедрен в промишлено производство, е конструиран от Granville Bradshaw през 1919 г. Представлява едноцилиндров скутер с двигател 123 cm³, монтиран зад мотоциклетиста върху багажника (мястото, отредено за багажника при велосипедите), и произвеждан от английския производител на мотоциклети ABC Motors Ltd (All Britisch (Engine) Company). Характерното за моторолера е специалната площадка за краката на моториста, защитена съсс преден щит от кал и вода при експлоатация. Двигателят, скоростна кутия и ходовата част са вместени в пространството под седалката, и за защита от прах и влага на пътуващите с моторолера са поставени аеродинамично проектирани капаци от ламарина или пластмаса. Скутерите са оборудвани с необходимия комплект осветителни тела (фар и елементи за сигнализация), спирачки (в т. ч. и дискови за последните модели) и при градски условия развиват 60 – 90 km/h. За това превозно средство особено характерни са колелата и гумите с малък размер (8, 10, 12 [[Инч|цола]]), в сравнение с тези използвани при мотоциклетите. Скутерите, получили популярност и масово производство особено след [[Втора световна война|Втората световна война]], обикновено са с двутактови двигатели и с работен обем на цилиндъра 50, 100, 125, 150 cm³. За тяхната популярност много голям е приносът на произвежданите в [[Италия]] скутери Веспа (Vespa) и Ламбрета (Lambretta), които бързо стават еталон за качество и елегантен стил в производството на моторолери.<ref name=CulturalHistory>{{cite web|author=Mary Anne Long|title=From Scooter to Scooterist: A Cultural History of the Italian Motorscooter|url=http://www.vespaclubvolos.com/Scooter_History_1_.pdf|archiveurl=https://web.archive.org/web/20110717194516/http://www.vespaclubvolos.com/Scooter_History_1_.pdf|format=PDF|date=1998-12-17|archivedate=2011-07-17|url-status=dead|accessdate=2010-08-28 }}</ref>
 
Моторолерът Vespa е приет за типичен представител на тази категория мотоциклети.<ref name="MAIDS" />
Ред 305:
* '''Спирачки'''. [[Спирачка|Спирачките]] на мотоциклетите са в непрекъснато развитие и с увеличаване скоростта на движение се разработват все по-ефективни технически средства за обезпечаване безопасността. В исторически план са използвани следните видове спирачки:
:- Велосипедна спирачка в първите мотоциклети.
:- През 1910 г. на задното колело се поставя спирачен цилиндър обхванат със стоманена бандажна лента съсс накладки, подобно на използваните спирачки по това време при автомобилите.
:- Външната спирачна лента на задното колело през 1920-те години е заменена с барабанна спирачка с челюстни накладки.
:- От 1926 година барабанната спирачка с челюстни накладки се поставя и на двете колела, като се осигуряват две независими спирачни устройства.