Георги Константинов Бистрицки: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 24:
 
== Биография ==
Роден е около 1875 година в [[Костур (град)|Костур]], тогава в Османската империя.<ref name="Ιστορικά Καστοριάς">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://istorikakastorias.blogspot.com/2014_06_01_archive.html | заглавие = Λόγιοι και επιστήμονες της Τουρκοκρατίας (μέρος 4ο) | достъп_дата = 27 юли 2014 | дата = 13 април 2014 | издател = Ιστορικά Καστοριάς | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> Псевдонимът му идва от името на костурската река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алиакмонас). В 1914 година е секретар на настоятелството на [[Съюз на македонските емигрантски организации|Костурското благотворително братство „Надежда“]] в [[Ксанти]]. Автор е на труда „Българско Костурско“, издаден в 1919 година в Ксанти от Костурското братство. Бистрицки публикува и стихосбирките „Вопли и копне­жи“ ([[Асеновград|Станимака]], 1928), „П{{Уникод|ѣ}}сни на роба“ (Станимака, 1929), „Костурска епопея“ (Пловдив, 1941) и „Огънъ и пламъкъ“ (Пловдив, 1944). Работи като учител в [[Костурска българска община|българското училище]] в Костур.<ref>Списък на екзархийските учители в Църковно-историческия и архивен институт (ф. 1, оп. 1, а. е. 18а, 1909/10, л. 26; 1910/11, л. 2; 1911/12, л. 10)</ref> Дълги години е сътрудник на „[[Илюстрация Илинден]]“. Бистрицки подготвя обемиста книга с граматика и речник „Български диалекти въ Костурско“ и „Материали за Илинденското възстание въ Костурска околия презъ 1903 г.“ по спомени на костурски въстаници от [[Смърдеш]] и [[Кономлади]], които са бежанци в Станимака. От 1931 до 1943 година живее в Станимака, който се преименува на Асеновград, а в периода 1939 до 1940 година пребивава и в Пловдив. Според някои източници е автор на „Пра­вописенъ речникъ на българския книжовенъ езикъ“ (София, 1939).<ref>Панчева, Иванка. Български книги, Т. 8. Ч. 1. 1997, стр. 325.</ref>
 
== Външни препратки ==