Вътрешна западнокрайска революционна организация: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: интервал (ползвайки Advisor) |
Редакция без резюме |
||
Ред 30:
ВЗРО „Въртоп“ организира редица атентати, най-вече във влакове, като противодействие на сръбските репресии срещу мирното българско население в тези насилствено откъснати от царството български земи. Най-известни са атентатите на Нишката и Белградката гара. През 30-те години на [[20 век]] ВЗРО „Въртоп“ придприема няколко съвместни акции с [[ВМРО]], които са успешно осъществени. Сред извършителите са [[Асен Северинкин]]; Нацко Илиев от село [[Радейна]], Царибродско; [[Иван Гьошев]], бивш директор на Царибродската гимназия; [[Евтим Полски]]; [[Георги Спанчевски]]; Андрейчо Манов; Милан Филипов; Добри Иванов; Захари Янакиев от село [[Долна Лисина]], Босилеградско. На 26 януари 1932 година Захари Янакиев е обесен. Последните му думи са: {{цитат|Вие ще умъртвите тялото, което е от земя, но ония борци, които ще дойдат след мен, ще отмъстят." Под бесилото Янакиев извиква: "Да живее България, прощавай роден край, за теб умирам !|}}
На 30 май 1932 година в Белград избухват няколко адски машини, като една от тях е взривена недалеч от кралския дворец. Следват нови атентати сред които се отличава бомбения атентат във Военния клуб в Белград на 30 септември 1932 година, извършен от [[Любомир Янакиев]] от [[Трънска Клисура]].<ref>{{Цитат периодика| last = Симов | first =Йордан | authorlink = | coauthors = | year =2018 | month = | title = Спомени за ВЗРО и за Асен Николов| journal =Македонски преглед | volume =XLІ | issue =2 | pages =156, бел. 56 | doi = | id = | url =http://www.academia.edu/38127676/Спомени_за_ВЗРО_„Въртоп“_и_за_Асен_Николов,_Македонски_преглед,_година_XLІ_2018,_кн._2,_с._143-160 | format = | accessdate = }}</ref> На 21 септември 1932 година избухва бомба във влака, пътуващ между Белград и Ниш без да причини големи материални щети. Тези действия, които са отговор на сръбските репресии срещу мирното българско население, разтревожват извънредно много управляващите в Белград.
В средата на септември 1932 година се завързва сражение на една българска чета от Западните покрайнини с полк на сръбската армия. Сражения се водят във Влашка планина при Дрянови глава и в Гребен планина. В помощ на сръбската армия е вдигнато българското население от областта Дерекул, както и от селата [[Звонци]], [[Трънски Одоровци|Одоровци]], [[Ясенов дел]], [[Драговита]] и [[Поганово]]. То е принудено да върви пред сръбските части – като параван на „храбрите войски на крал Александър“. Атентатите и сраженията през 1932 година са своеобразен връх в борбата на освободителната организация срещу сръбските денационализатори – в защита на българите от Западните покрайнини.
| |||