Уикипедия

Салаш: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
1. Източник [3] пояснява израза в скобите.; 2. Махалите бяха част от Салаш и останаха такива и след 1995 г.; 3. Заради съдържанието на раздела, точното му заглавие трябва да е „Източници и бележки“.
Ред 12:
 
== География ==
Село Салаш се намира на около 50 km юг-югозападно от областния център [[Видин]] и 13 km западно от общинския център [[Белоградчик]], на около 3 km източно от границата със [[Сърбия]]. Разположено е в защитеното от ветровете долинно понижение в подножието на [[Стара планина]] между [[Светиниколска планина|Светиниколската планина]] – от юг и запад, ипланинския принадлежащите към Западниярид [[ПредбалканВедерник]] ''планина– от изток и планината [[Бабин нос]]'' – от север, и ''планински ридЗападния [[ВедерникПредбалкан]]'' – от изтоксевер. Около Салаш се издигат върховете ''Ведерник'' (1124 m) – от изток, ''Жребче'' (1373 m) – от югозапад, ''Чуменски връх'' (771 m) – от запад, ''Царовица'' (800 m) – от север, ''Малка глама'' (717 m) и ''Коритска глама'' (925 m) – от север-северозапад. Релефът е по-отворен на северозапад към местността „Корито“ и прохода към границата, на североизток по долината на протичащата през селото [[Салашка река]], както и на югоизток. <ref name="k-34-022">[https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-022.jpg Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-34-022]</ref>,<ref>[[:Файл:Bulgaria Belogradchik Municipality geographic map bg.svg|Географска карта на община Белоградчик, България]], на български език, 31 декември 2016.</ref>.
 
[[Надморска височина|Надморската височина]] в центъра на селото е около 518 m, в западния край нараства до около 550 m, в южния – до около 540 m, а на североизток покрай реката намалява до около 490 m.
 
През Салаш минава третокласният [[републикански път III-1102]], който на изток води през село [[Граничак]] и кръстопът с третокласния [[републикански път III-1401]] към град [[Димово]]. Път III-1401 на югоизток от кръстопътя „Филипови кошари“ води към Белоградчик. На северозапад от Салаш път III-1102 води към Белоградчишкия проход (Кадъ&#768; боаз) на границата със Сърбия, по посока на сръбското село ''Ново Корито'' (към 2020 г. пътят не е цялостно изграден).
 
Населението на Салаш<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=4170&ezik=bul Справка за населението на с. Салаш, общ. Тунджа, обл. Ямбол]</ref> наброява 1460 души към [[1934]] г., а през следващите години постепенно намалява и достига до 140 души към [[2019]] г. (по текущата демографска статистика за населението) към <ref>[[2019]]https://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=4170&ezik=bul гСправка за населението на с. КъмСалаш, селотообщ. еБелоградчик, броенообл. иВидин]</ref>). населениетоВ състава на ''бившитеселото са и махалите махали''<ref>След влизането в сила през [[1995]] г. на [https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2133622784 ЗаконЗакона за административно-териториалното устройство на Република България], съгласно § 7, алинея 3 от неговите ''Преходни и Заключителни разпоредби'', съществуващите при влизането му в сила населени места от вида на ''махали'', колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на ''села''. В случая махалите не стават отделни села, а преминават като съставни части на село Салаш. </ref> Докинци (на северозапад), Куцаровци (на север-северозапад), както и Пешина махала и Стране (на север-североизток). <ref name="k-34-022"/>
 
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 171 лица, за 165 лица е посочена принадлежност към „българска“ ''етническа група'' и за 6 – към [[цигани|ромска]]. <ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Етнически състав на населението на България – 2011 г., Салаш]</ref>
 
== История ==
Още [[римляни]]те са открили и използвали това място за живот. И в днешно време при разкопаване понякога все още излизат парчета от тухли и керамични съдове от римско време. ПрезТогава през прохода [[Белоградчишки проход|Белоградчишкия„Кадъ&#768; проходБоаз“]] тогавае минаваминавал римски път от пристанищата по Дунава към [[Ниш]] и Западна Европа. В местността „Анище“, на около 1,5 km източно от село [[Граничак]], между пътя и реката, [[археология|археолози]] откриват основите на римска пътна станция.<ref>[http://www.muzeibelogradchik.com/arheoogi4eskil_razkopkii_bg.html Исторически музей Белоградчик; ''Късноантична пътна станция „Анище“'' (текст вероятно от 2005 – 2010 г.)]. По неофициални сведения от ''Археологическо дружество Белоградчик'' (Фейсбук), работите в „Анище“ продължават и в „Археологически сезон 2018 г.“</ref> През [[Средновековие|средните векове]] близо до селото е имало крепост и лятна резиденция на видинския цар [[Иван Срацимир]]. Първите писмени сведения за населеното място в района на прохода датират от [[1455]] г. Местните хора говорят звучен, но архаичен български [[Преходни говори|диалект]]. В него са запазени [[Падеж (граматика)|падежите]], а съгласните „р“ и „л“ се произнасят толкова твърдо, че са станали сричкообразуващи звукове.
 
През [[ХХ век]] Салаш е едно от големите села на Белоградчишка [[околия]]. При преброяването през [[1934]] г. има 1460 жители. Добитъкът е многоброен – 22000 са само овцете, отделно крави, волове, свине. В селото кипи бурен стопански и културен живот. Благодарение на учителя-музикант Тодор Кръчков, години наред са поддържани два [[хор]]а – църковен и светски, голям духов оркестър. От 1934 г. до днес е оцеляло музикалното дружество „Родни звуци“, което има за цел да създава у селяните интерес към музиката и да способства за естетическото им възпитание. Светският хор жъне успехи по всички сцени. Има 52 концерта из страната, а през [[1961]] г. 80-членният хор дори изнася концерт в [[Комплекс „България“|зала „България“]], дирижиран от учителя Кръчков. По певческо майсторство и артистизъм хорът не отстъпва на професионалните състави. Изпълнява и 8 оперети – „За птички“, „Самодивско изворче“, „Ковачът – царски син“ и други. Духовата музика е канена да свири на всички сватби и кръщавки в района.
 
По време на [[Колективизация в България|колективизацията]] в селото е създадено [[Трудово кооперативно земеделско стопанство|Трудово кооперативно земеделско стопанство „Вълко Червенков“]] по името на тогавашния комунистически държавен ръководител [[Вълко Червенков]]. <ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | year = 2009 | title = Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0450-5 | pages = 123}}</ref>
 
ОтГраничният [[2010]] г.контролно-пропускателен пункт (КПП) в Белоградчишкия проход на запад от селото живеяте подзакрит 200през души1960 г. С това постоянната връзка между България и Сърбия през Салаш е прекъсната и селото запа&#768;да. Хората започват да го напускат към 1960 г. Останали без земята заради кооперирането ѝпоминък, те търсят спасение в големите градове, най-много в най-близкия [[Белоградчик]]. И понеже много моми пристават на войниците, които служели на [[Гранична застава|граничната застава]] в селото, сега има пръснати из цялата страна някогашни негови жителки. В предишни години жените се връщат лете да нагледат старите къщи, но вече и тези граничарски жени са останали малко. Къщите пустеят, рушат се. Заради изселването, през [[1973]] г. е закрито [[училище]]то. Преди години то е превърнато в старчески дом.
 
През [[1994]] г. правителството на [[Жан Виденов]] взима решение за възстановяване на граничния КПП. Отпуснати са първите средства за проектиране на път от селото до границата. Процесът спира при следващото правителство на [[СДС]]. През [[2007]] г. по време на едно военно учение край границата президентите на двете страни - [[Георги Първанов]] и [[Борис Тадич]], подписват ново споразумение за отваряне на пункт в прохода „Кадъ боаз“. Но до 2014 г. не е направено нищо и от двете страни на границата. С това не настъпват условия за социално-икономически подем в Салаш.
Основната част от живеещите в селото са пенсионери. Имат женски хор, с който участват на фестивали в Белоградчик.▼
 
От 2010 г. в селото живеят под 200 души. Основната част от живеещите в селото са пенсионери.
 
== Културни забележителности и редовни събития ==
▲ОсновнатаЖителите частна отСалаш живеещите в селото са пенсионери. Иматимат женски хор, с който участват на фестивали в Белоградчик.
На площада на селото има паметник – чешма, посветен на загиналите в [[Първа световна война|Първата световна война]] салашчани<ref name="паметници"/> и още един паметник на загинал офицер през 1913 г.<ref>[http://bg.guide-bulgaria.com/NW/vidin/belogradchik/salash Село Салаш] – Guide-Bulgaria.com, справочник.</ref>▼
 
▲На площада на селото има паметник – чешма, посветен на загиналите в [[Първа световна война|Първата световна война]] салашчани<ref name="паметници"/> и още един паметник на загинал офицер през 1913 г. <ref>[http://bg.guide-bulgaria.com/NW/vidin/belogradchik/salash Село Салаш] – Guide-Bulgaria.com, справочник.</ref>
 
ПриВ прохода[[Белоградчишки „Кадъпроход|Белоградчишкия проход]] (Кадъ&#768; Боаз“Боаз), до границата с Република Сърбия, има „паметник, посветен на загиналите при отбраната на прохода“. <ref name="паметници">[https://vidin.government.bg/voenni-pametnitsi Регистър на военните паметници на територията на област Видин]</ref>
 
Всяко лято на проходаБелоградчишкия „Кадъ Боаз“проход, в местността „Корито“ между селата Салаш и Ново Корито, Сърбия, границата намежду България и Сърбия се отваря и на самата граница се провежда българо-сръбски [[събор]]. Събитието датира от 1925 година, като нашите предци го свързват със Свети великомъченик Прокопий. Това е единственият събор на българо-сръбската граница. По традиция съборът се отбелязва всяка година в предпоследната [[събота]] и [[неделя]] на месец [[юли]].
 
Съборът се провежда след подписването на официално споразумение за провеждането му от смесената българо-сръбска комисия. Организатори на събитието са общините [[Община Белоградчик|Белоградчик]] и [[Княжевац]]. Уточнява се културната програма, привеждането на терена и пътната инфраструктура в необходимия им вид, захранването с питейна вода, електроенергия, медицинско осигуряване, противопожарна защита и други дейности.
Line 44 ⟶ 48:
Много духови оркестри и самодейни състави представят автентичен и обработен фолклор. По инициатива на Национално сдружение „Единение“ и Патриотичен клуб „Бдинци“ – Видин, както и с участието на сърби и българи в масовите сцени, през юли 2014 е направена възстановка на събитията от 1876 г., когато по тези места, заедно, рамо до рамо, срещу турските войски са се сражавали българи, сърби, руси и черногорци.
 
В съботния ден на празника, 19 юли 2014 г., след неговото официално откриване, в 12,45 часа е направена „първата копка“ на новия Граничен контролно-пропускателен пункт и стартира изграждането на пътя до прохода „Кадъ Боаз“. Населението от пограничните региони на двете страни смята, че това ще доведе до оживление и икономически подем в населените им места.<ref>[http://severozapazenabg.com/международен-събор-балкани/ Най-големият Международен събор на Балканите]</ref> Строителството продължава по дължината на цялата 5-километрова отсечка от началото на селото до сръбската граница. Рехабилитира се 1 км от основния път и двете мостови съоръжения в с. Салаш. Проектът предвижда преди да бъдат положени два пласта нова асфалтова настилка, пътното платно да бъде укрепено с нови бордюри и тротоари. Строителни и земекопни машини работят и на трасето, по което се изгражда изцяло нов път и съоръжения на 4-километровия участък след с. Салаш до границата със Сърбия. Изграждането на третокласния път има за цел да осигури връзка с бъдещия гранично контролно пропускателен пункт Салаш – Ново корито. Стойността на договора с Агенция „Пътна инфраструктура“ е 2 940 885,05 лв. без ДДС. Средствата са осигурени от държавния бюджет по Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“. <ref>[http://www.dnes.bg/obshtestvo/2014/07/19/pyrva-kopka-za-pyt-do-nov-gkpp-pri-salash-novo-korito.232900 "Първа копка" за път до нов ГКПП при Салаш – Ново корито] – Dnes.bg, 19.VII.2014 г.</ref>,<ref>[http://www.vidin-online.com/regionalni-novini/prodlzhava-stroitelstvoto-na-ptya-ot-selo-salash-do-srbskata-granitsa Продължава строителството на пътя от село Салаш до сръбската граница] – Радио „Фокус“ – Видин, 1.Х.2014</ref>
<!-- == Религии == -->
 
== Обществени институции ==
Село Салаш е център на кметство Салаш. Кметски наместник е Румяна Ангелова Алексиева. <ref>[https://iisda.government.bg/ras/executive_power/townhall/1047 Кметство Салаш]</ref>,<ref>[http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=20005052&ezik=bul Справка за събитията за кметство Салаш]</ref>
 
[[Читалище]] „Развитие“ в Салаш е действащо, регистрирано под номер 2571 в [[Министерство на културата на България|Министерство на културата на Република България]]. Има певческа група, детска фолклорна група, група за народни обичаи, библиотека. <ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/7754/razvitie_community_center.htm Читалище „Развитие“]</ref>
 
Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ е издигната през [[1843]] г. <ref>[https://www.kmeta.bg/cyalo-salash-se-subra-pri-vekovniya-si-hram Цяло Салаш се събра при вековния си храм]</ref>
 
В миналото на около 2 km западно от Салаш е имало гранично подразделение на поделение 10210 – гр. Видин. Това е Четвърта гранична застава „Снайпер“ на Самостоятелна Видинска Комендатура (1964 – 1974 г.), а от 1974 до 1984 г. – 12-а гранична застава „Спартак“ на 1-ви граничен отряд – Видин. Сега е действащо подразделение на Гранична полиция.
 
В селото има ''Дом за възрастни с [[деменция]]'', настанен в сградата на бившето училище.
 
== Забележителни хора ==
* Борис Нинков (1941 – 2015), писател; „Салашката духова музика“ (разкази) и други. <ref>[http://vidin-almanac.bg/artist/борис-нинков/ ''Видински алманах'', Борис Николов Нинков]</ref>
 
== Други ==
[[Нунатак]] ''Салаш'' на [[Гринуич (остров)|остров Гринуич]] е наименуван в чест на село Салаш. <ref>[http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=136827 SCAR Composite Gazetteer of Antarctica]: Salash Nunatak.</ref>
<!-- === Кухня === -->
 
== Източници и бележки ==
{{reflist}}
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Салаш“.