Разлика между версии на „Навойска област“

м
Bot: Automated text replacement (-((?:1\d|[2-9]0)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2); козметични промени
(стандартизиране °C редактирано с AWB)
м (Bot: Automated text replacement (-((?:1\d|[2-9]0)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2); козметични промени)
}}
 
'''Навойска област''' ({{lang|uz|Navoiy viloyati}}) е една от 12-те области ([[вилает|вилояти]]) на [[Узбекистан]]. Площ 110 800 km² (2-ро място по големина в [[Узбекистан]], 24,73% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 974 300 души<ref name=uzstat>''Statistical Yearbook of the Regions of Uzbekistan 2005'', State Statistical Committee, Tashkent, 2006 {{икона|ru}}.</ref> (13-тоо място по население в [[Узбекистан]], 2,91% от нейното население). Административен център град [[Навои]]. Разстояние от [[Ташкент]] до Навои 512 km.
 
== Историческа справка ==
Релефът на областта представлява слабо хълмиста, леко наклонена на северозапад равнина. Над 90% от територията ѝ е заета от пустинята [[Къзълкум]], в която се издигат отделни уединени възвишения – [[Букантау]] (764 m), [[Кулджуктау]] (785 m) и [[Тамдитау]] (922 m). В източната ѝ част навлиза западния участък на възвишението Актау (северозападно продължение на [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]]) с максимална височина връх '''Тахку 1993 m''' ({{coord|40|23|46|N|65|57|07|E}}), издигащ се на 2 km западно от сгт Лянгар, Хатърчински район. Крайната ѝ южна част е заета от широката и плодородна долина на река [[Зеравшан]].<ref name="bse"/>
 
Климатът е рязко континентален със сравнително мека зима и продължително, горещо и сухо лято. Средна януарска температура -3 &nbsp;°C, а средна юлска 37 &nbsp;°C. Годишната сума на валежите е 175 – 200 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 &nbsp;°C) в град [[Навои]] е 217 денонощия.<ref name="bse"/>
 
Единствената постоянна водна артерия в областта е река [[Зеравшан]], от която наляво и надясно се отделят напоителни канали, захранващи 3 големи водохранилища: Тудакулско, Куймазарско и Шуркалско.<ref name="bse"/>