Роден е в много богатонебогато аристократично семейство. Името му става синоним на ловкост, хитрост, интелект и безпринципност. Обожаван от някои, мразен от други, той е една от най-известните и влиятелни политически фигури в историята на Франция. Става министър на външните работи по време на няколко режима: [[Директория]]та ([[1797]] – [[1799]]), Консулството и [[империя]]та на [[Наполеон Бонапарт|Наполеон I]] ([[1799]] – [[1807]]), по време на царуването на [[Луи XVIII]], [[Шарл X (Франция)|Шарл X]] и [[Луи-Филип]]. Начело на делегацията на Франция на Виенския конгрес през 1814 – 1815 г., успява да укрепи позицията на [[Франция]] в [[Европа]], става посланик в [[Лондон]] ([[1830]] – [[1834]]) и способства за сформирането на съюза между двете страни. Една от заслугите му (заедно с [[лорд Палмерстън]]) е [[Талейранов план за разделяне на Белгия|осигуряването]] на мирно решение на въпроса за независимостта на [[Белгия]].
