Имре (крал на Унгария): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м отстъп; козметични промени
структ.доп+премахв на повторения
Ред 26:
[[Файл:ImrichEmeric_of_Hungary.jpg|мини|Имре от Унгария]]
'''Имре''' или '''Емерик''' ({{lang|hu|I. Imre}}; {{lang|hr|Emerik}}; {{lang|sk|Imrich I}}; {{lang|la|Henricus, Aimeric, Hemericius, Emmerich}}; * [[1174]]; † [[30 ноември]] [[1204]]) е [[крал на Унгария|крал]] на [[Унгария]] и [[Хърватия]] и [[Далмация]] от династията на [[Арпади]]те, управлявал в периода [[1196]] – [[23 април]] [[1204]], а също така и крал на [[Сърбия]] (1203 – 1204).
== Произход ==
 
Син е на унгарския крал [[Бела III]] († 1196) и [[Агнес Антиохийска]] († 1184).
== Управление ==
Баща[[Бела муIII]] го коронова на 16 май 1182 г. за съ-крал., Преза през 1194 г. тойго прави Имре говернаторгубернатор на [[Хърватия]] и [[Далмация]] и още веднъж го коронова.
Бела III умира на 23 април 1196 г., завещавайки на сина си Имре цялата територия на кралството си. По-малкият син на Бела, [[Андраш II|Андраш]] получава само няколко замъка и имота, както и голяма сума пари, която той използва, за да организира кръстоносен поход към Светите земи. Войските на Андраш се събират, но не за кръстоносен поход, а за война с крал Имре. През декември 1197 г., Андраш разбива краля близо до планините [[Мечек]] (в днешна Южна Унгария) и принуждава брат си да му даде херцогската корона на Далмация и Хърватия.
Повечето време на управление на Имре преминава в борба за власт в по-младия му брат [[Андраш II]], тъй като той се опитвалопитва нееднократномногократно да го свали от власт.<ref>Thomas von Bogyay: ''Emmerich''. [[Lexikon des Mittelalters]] (LexMA). Band 3, Artemis & Winkler, München/Zürich 1986, ISBN 3-7608-8903-4, Sp. 1889 – 1890.</ref>
 
=== Годеж ===
Като дете Имре (Емерик) е сгоден през 1182 г. за Агнес, дъщеря на римско-немския император [[Фридрих I Барбароса]], но тя умира през 1184 г.
 
=== Борба с Андраш ===
През декември 1197 г., Андраш разбива краля близо до планините [[Мечек]] (в днешна Южна Унгария) и принуждава брат си да му даде херцогската корона на Далмация и Хърватия.
 
През 1198 г. Имре се жени за кралската дъщеря [[Констанца Аргагонска]], дъщеря на [[Алфонсо II Арагонски]] (1157–1196), крал на [[Кралство Арагон|Арагóн]], [[граф]] на [[Барселона]] и на [[Санча Кастилска (кралица на Арагон)|Санча Кастилска]].
 
През 1199 г. кралица Констанца ражда син (наследника [[Ласло III]]), което подтиква Имре да увеличи натиска срещу брат си. Заради подкрепата си към Андраш е арестуван епископа на [[Вац]] Болеслав, лишени са от титлите и притежанията си и други унгарски благородници.
 
През лятото на 1199 г. при Рад (в днешния окръг [[Шомод]]), Имре побеждава армията на Андраш. По-малкият брат търси убежище при австрийския херцог [[Леополд VI Бабенберг|Леополд VI]].
 
През 1200 г. папският легат Грегорий успява да помири братята. На Андраш е върнато херцогството. Братята взаимно се обявяват помежду си за наследници. Движени от помирението, братятате възнамеряват да потеглят на кръстоносен поход, като поверят управлението на страната по време на отсъствието си на [[Леополд VI Бабенберг|Леополд VI]]. Но с течение на времето, емоциите утихват, и двамата братя отхвърлят идеята за кръстоносен поход. През 1202 или 1203 г. Имре предприема неуспешна кампания против [[Калоян]] от [[Втора българска държава|България]].
 
=== Външна политика ===
Повечето време на управление на Имре преминава в борба за власт в по-младия му брат [[Андраш II]], тъй като той се опитвал нееднократно да го свали от власт.
ПодтикванВместо кръстоносен поход, подтикван от папа [[Инокентий III]], който искалиска да потисне [[богомилство]]то на [[Балкани]]те, Имре започварешава да се намеси в делата на съседните държави. Започва война със Сърбия и пращайки в изгнание сръбския крал [[Стефан II Неманич]], сам сяда на престола му. Имре също така започва война и българите, като съюзниците на сърбите, но тя била неуспешна, тъй като цар [[Калоян]] избягва всяко сражение.
 
През 1201 година под унгарска власт минава далматинският град Зара (Задар). В Германия Имре поддържа [[Отон IV]] против [[Филип Швабски]].
Като дете Имре (Емерик) е сгоден през 1182 г. за Агнес, дъщеря на римско-немския император [[Фридрих I Барбароса]], тя умира през 1184 г.
На 24 ноември 1202 година кръстоносците от [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] превземат, по настояване на Венецианския дож [[Енрико Дандоло]] и въпреки забраната на папа Инокентий III, Зара и я предават на Венеция. Папата заради това отлъчва крестоносците и дожа от църквата, но Зара дожът така и не връща.<ref>Magaš, Branka (2007). Croatia Through History. SAQI. ISBN 978-0-86356-775-9.</ref>
 
Ок. 1199 г. той се жени за кралската дъщеря [[Констанца Аргагонска]] († 1222). От този брак той има своя наследник [[Ласло III|Ласло (Ладислаус)]] († 1205).
 
През 1202 г. Имре предприема кампания против [[Втора българска държава|България]], под предлог че са съюзник на сърбите, но тя е неуспешна, тъй като цар [[Калоян]] избягва всяко сражение. Имре обаче отнема от българите спорните градове Белград, Браничево и Ниш.
Баща му го коронова на 16 май 1182 г. за съ-крал. През 1194 г. той прави Имре говернатор на [[Хърватия]] и [[Далмация]] и още веднъж го коронова.
 
През 1203 година [[Калоян]] разбива унгарските войски и връща изгубените преди година градове, а през 1204 година възстановява на сръбския престол Стефан Неманич.
Подтикван от папа [[Инокентий III]], който искал да потисне [[богомилство]]то на [[Балкани]]те, Имре започва война със Сърбия и пращайки в изгнание сръбския крал [[Стефан II Неманич]], сам сяда на престола му. Имре също така започва война и българите, като съюзниците на сърбите, но тя била неуспешна, тъй като цар [[Калоян]] избягва всяко сражение.
[[файл:Imre elfogja lázadó testvérét, Endrét (Than Mór, 1857).jpg|мини|Имре в лагера на Андраш]]
През 1204 година крал Имре обявява за свой наследник малолетния си син Ласло,това довежда до нова война с брат му Андраш. Противниците се срещат при [[Вараждин]], в Хърватия. Войската на Андраш значително превъзхожда по численост войската на краля.
 
Имре осъзнава безнадежността на военния конфликт и се решава на отчаяна храбра постъпка. Той отива в лагера на Андраш сам — с корона на главата и скиптър — и поисква от брат си подчинение на законния монарх. Стъписаният Андраш се предава доброволно и се оказва в затвора, откъдето скоро го освобождават неговите сподвижници. <ref> Всемирная история. Политическая история Венгрии в XII — начале XIII в.[http://www.world-history.ru/countries_about/1844.html]</ref>
Имре е погребан в катедралата в [[Егер]].
 
На 26 август 1204 година Имре налага [[Коронация на монарха на Унгария|коронясването на Ласло]] желаещ по този начин да обезпечи правата на сина си за престола.
== Борба с Андраш ==
За да затвърди правата на Имре права над унгарския престол, баща му, крал [[Бела III]], го коронясва на 16 май 1182 г., а през 1194 г. му дава титлата ''Херцог на Далмация и Хърватия'', като наследствен принц.
 
== Смърт и наследник ==
Бела III умира на 23 април 1196 г., завещавайки на сина си Имре цялата територия на кралството си. По-малкият син на Бела, [[Андраш II|Андраш]] получава само няколко замъка и имота, както и голяма сума пари, която той използва, за да организира кръстоносен поход към Светите земи. Войските на Андраш се събират, но не за кръстоносен поход, а за война с крал Имре. През декември 1197 г., Андраш разбива краля близо до планините [[Мечек]] (в днешна Южна Унгария) и принуждава брат си да му даде херцогската корона на Далмация и Хърватия.
Внезапно кралят е покосен на легло от неизвестна болест, въпреки неговата младост.
 
Далматинският хронист Тома Сплитски, архидиакон на Сплит (лат. Thomas Archidiaconus Spalatensis) в своята хроника „История на архиепископите на [[Салона]] и [[Сплит]]“ (лат. Historia Salonitana) описва решението на краля преди смъртта му така:
Имре още в детството си през 1182 г. е сгоден за Агнес, дъщерята на [[Фридрих I Барбароса]], Агнес, но през 1184 г. тя умира, и Имре си намира нова жена, [[Констанца Аргагонска|Констанция Арагонска]] († 1222), за която се жени през 1198 г. През 1199 г. кралицата ражда син (наследника [[Ласло III]]), което подтиква Имре да увеличи натиска върху брат си. За подкрепата си към Андраш е арестуван епископа на [[Вац]] Болеслав, лишени са от титлите и притежанията си и други унгарски благородници. През лятото на 1199 г. при Рад (в днешния окръг [[Шомод]]), Имре побеждава армията на Андраш. По-малкият брат търси убежище при австрийския херцог [[Леополд VI Бабенберг|Леополд VI]].
„Крал Имре се разболя от неизлечима болест. Затова, когато разбра, че наближава последният му час, той изпратил с най-голяма бързина да доведат брат му и той бил освободен от затвора. Когато Андрей се явил пред краля, кралят изразил волята си в негово присъствие, като му поверил настойничеството на сина си и управлението на цялото кралство, докато принца не навърши пълнолетие.“<ref> Archdeacon Thomas of Split: History of the Bishops of Salona and Split (ch. 23.), p. 143.</ref> <ref> Фома Сплитский. История архиепископов Салоны и Сплита. — М., 1997. </ref>
 
Андраш се заклева да защитава малолетния крал и е назначен за регент.
През 1200 г. папският легат Грегорий успява да помири братята. На Андраш е върнато херцогството. Братята взаимно се обявяват помежду си за наследници. Движени от помирението, братята възнамеряват да потеглят на кръстоносен поход, като поверят управлението на страната по време на отсъствието си на [[Леополд VI Бабенберг|Леополд VI]]. Но с течение на времето, емоциите утихват, и двамата братя отхвърлят идеята за кръстоносен поход. През 1202 или 1203 г. Имре предприема неуспешна кампания против [[Калоян]] от [[Втора българска държава|България]].
 
Имре умира на 30 ноември 1204 година и е погребан в катедралата в [[Егер]].
== Външна политика ==
{{раздел-мъниче}}
 
== Източници ==
<references />
* Thomas von Bogyay: ''Emmerich''. [[Lexikon des Mittelalters]] (LexMA). Band 3, Artemis & Winkler, München/Zürich 1986, ISBN 3-7608-8903-4, Sp. 1889 – 1890.
* [http://mek.oszk.hu/00000/00060/html/050/pc005082.html#4 Pallas' Online Großlexikon] (унгарски)