|
След победата си в [[Косовска битка|Косовската битка]] (1389 г.) [[османци]]те, както турците са наричани по името на основателя на държавата им [[Осман I]] (1259 – 1326 г.), завладяват по-голямата част от [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], включително [[Търновско царство|Търновското царство]], а [[Византия]] е ограничена до територията около Константинопол, който е обсаден от турците през 1390, 1395, 1397, 1400 и 1422 г. преди да падне през 1453 г.
През 1395 г. цар [[Иван Шишман]] е убит при Никопол по заповед на [[Баязид I|Баязид I Йълдъръм]] (Гръмотевицата),<ref>Андреев, Йордан. Българските ханове и царе VII-XIV век, изд. Петър Берон, 1994 г., стр. 215</ref> а брат му [[Иван Срацимир]], все още владеещ [[Видин]], става османски [[васал]]. В очите на българските [[Болярин|боляри]], [[Деспот (титла)|деспоти]] и други полузависими балкански владетели, походът на западните рицари е голям шанс да се възпре османското нашествие и да се възстанови християнската власт върху полуострова. Османските владения достигат границите на [[Унгария]], а [[Венеция]] се страхува за балканските си владения [[Деспотство Морея|Морея]] и [[Далмация]], както и за контрола върху [[Адриатическо море|Адриатическо]], [[Йонийско море|Йонийско]] и [[Егейско море]]. Генуа се страхува, че турците ще поемат контрол над проливите и р. [[Дунав]] и по този начин ще придобият монопол над търговските пътища между [[Европа]] и [[Черно море]], където генуезците владеят градовете [[Кафа]], [[Синоп]] и [[Амасра]]. Генуезците също владеят крепостта [[Галата (Истанбул)|Галата]] северно от [[Златен рог|Златния рог]] в Константинопол, обсаден от Баязид през 1395 г. Като цяло експанзията на османските завоеватели на Балканите вече започва да заплашва и останалата част от Европа. [[Сигизмунд фон Люксембург]], унгарски крал от 1387 г. (и по-късно император на Свещената римска империя от 1433 г.) е първият, който проумява сериозността на положението. Но тъй като за унгарската феодална армия е трудно да се противопостави на устрема на османските сили, той поема инициативата да формира коалиция, която да ги отблъсне.
През 1394 г. папа [[Бонифаций IX]] предлага нов кръстоносен поход срещу турците, но до това време [[Папска схизма|Западната схизма]] е разделила папството на две, съперниците седящи в [[Авиньон]] и [[Рим]], a дните, когато папата можел да вдигне кръстоносен поход са отминали. [[Стогодишна война|Стогодишната война]] между Англия и Франция е в застой обаче и кралете на тези страни са готови да си сътрудничат за поход срещу турците. Французите преговарят с унгарския крал Сигизмунд за общ кръстоносен поход от 1393 г. Най-активно се заема с организирането и финансирането на похода бургундския херцог [[Филип II (Бургундия)|Филип II Дръзкия]].
|
