Уикипедия

Алексий Слав: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м А|А - поправка на А; козметични промени
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за iOS
Ред 45:
== Вътрешна политика ==
Съвременните хронисти твърдят, че чрез из­мама и предателство Борил отнел земята на Алексий Слав и това, което му се полагало по право. Така той също потърсил чужда закрила и помощ.
Междувременно Борил търпи поредица от военни неуспехи. През май 1208 г. край [[Стара Загора|Боруй]] (дн. Стара Загора) станало сражение с кръстонос­ците на император Анри ([[[[Хенрих Фландърски]]]]), брат на погиналия в български плен [[Балдуин I|Балдуин]]. Двете страни се оттеглили, без да спечелят решителна победа. Два месеца по-късно, през нощта на 1 август, край [[Битка при Пловдив (1208)|Пловдив]], Борил понесъл тежко поражение. Латинците взели кървав реванш за погрома при Одрин през 1205 г., като завладели почти цяла Западна Тракия. Тогава в лагера на император Хенрих Фландърски се появил Алексий Слав.
Един от летописци­те на Четвъртия кръстоносен поход (1199 – 1204  г.) описва подробно срещата между импера­тора и българския велможа, който се държал не като обикновен молител, а със самочувствието на силен, суверенен владетел, който търси подхо­дящ на ранга си съюзник.
Хенрих (в зап. историография  — Анри) приел Алексий Слав в палатката си в присъстви­ето на най-прочутите барони и рицари. Съгласно етикета Алексий Слав коленичил, целунал крака и ръката на императора. След това обещал васално подчинение и вярна служба. При това с неподозирана и изумителна за кръстоносците дързост поискал за съпруга едната дъщеря на Анри, като изрекъл следните думи:
{{цитат|Господа­рю, обърнаха ми внимание, че Вие имате дъще­ря, която, моля Ви, ако обичате, да ми я дадете за жена. Аз съм човек доста богат със земя и съкровища от сребро и злато и в моята страна ме почитат доста като благородник...|}}
 
Гордите думи първоначално породили насмешка у императо­ра, който не скрил възмущението си от прояве­ната дързост, граничеща според него с наглост. Някои негови барони обаче проявили повече политически разум от господаря си. Те разбирали, че не могат да удържат Тракия, ако между Борил и Алексий Слав се установи единодействие. Затова го убедили да се съгласи с направеното предло­жение. Анри приел и се обърнал към госта си с думите:
{{цитат|Аз Ви давам дъщеря си, стига Бог да Ви позволи да ѝ се радвате. Аз Ви давам с нея и цялото завоевание, което ние направихме тук, при условие, че Вие ще бъдете мой човек и ще ми служите...|}}
 
== Външна политика ==
Така императорът оповестил, че приема Алексий Слав сред своите васали. Освен това, вероятно в отговор на друго искане на родопския властелин, той потвърдил, че ще му помогне да завладее престола на България.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Алексий_Слав“.