Френски език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 68:
Френският е романски език, който се е развил от [[гало-романски езици|гало-романските]] диалекти, говорени в Северна Франция. Известно е, че от [[3 век]] насам в Западна Европа нахлуват [[германи|германски племена]] и някои от тях се установяват в [[Галия]]. За историята на френския език най-важни са [[франки]]те, [[алемани]]те, [[бургунди]]те и [[вестготи]]те. Тези германско-говорещи групи са оказали дълбоко влияние върху говоримия [[латински език]] в техните региони, променяйки неговото произношение и синтаксис. Те също така въвеждат и нови думи. Спорно е до каква степен в съвременния френски се употребяват думи, произлизащи от германски езици – дали те са само 400 или 2 % от днешния френски. Голяма част от тях са думи или изрази, свързани със социалната структура на обществото или са военни термини. Името на самия език ''français'' идва от германското ''Frank'' (свободен човек).
 
Съвременните езиковеди разделят езиците, говорени в Средновековна Франция, на 3 географски групи. Двете основни групи са ''langue d'oïl'' и ''langue d'oc'' ([[окситански език]]), в третата е ''franco-provençal'' ([[френскофранко-провансалски език]]), в която са представени характеристики, общи за другите 2 групи, но не принадлежащи към нито една от тях. Романската езикова група в Северна Франция е тази на ''langue d'oïl'' – езиците, които използват ''oïl'' (в съвременния френски ''oui'') за „да“. Тези езици са повлияни от германския език, говорен от франкските нашественици. Впоследствие френският език се е развил или от ''langue d'oïl'', разпространен в района на [[Париж]], или от стандартния административен език, основан върху общи характеристики, открити във всички ''langues d'oïl''. ''Оïl'' произлиза от латинското ''hoc ille'' („това е“). ''Langue d'oc'' – езиците, които използват ''oc'' за „да“, е езикова група в Южна Франция и Северна Испания.
 
В съвременния френски се използват 2 думи за „да“ – ''oui'' и ''si''. ''Si'' се употребява при противоречие на отрицателни твърдения и при отговор на отрицателни въпроси, произлиза от латинското ''sic'' („така“).