Разлика между версии на „Съюз на тракийските дружества в България“

м
редакция без резюме
м (overlinking)
м
[[Файл:Voivodi of IMARO Odrin Region in 1919.jpg|мини|250п|Дейци на ВМОРО от Лозенградско в Одрин през 1919 година: войводите И. Спиров, [[Димитър Ташев]], [[Яни Попов]], [[Лазо Лазов]], [[Коста Тенишев]], поп Георги Карамихалев и Бужанов (седнали); членове на тракийския комитет и заточеници: Илия Митошев, Янаки Ковачев, Никола Константинов, [[Никола Долапчиев (революционер)|Никола Долапчиев]] и [[Димитър Попниколов]]. Крайният вдясно е Димитър Костов, а останалите са селяни от село Карахадър.]]
[[Файл:Delegats of Odrin kongres in 1919.jpg|мини|250п|Делегати на първия конгрес на Тракийската организация, Одрин 1919 година: Епископ Иларион (седнал в средата), от дясната му страна са Димитър Попниколов и П. С. Тончев, а отлявата - Никола Константинов и Камен Димов Оксалинов, всички те са членове на Върховния комитет на организацията.]]
'''Съюзът на тракийските дружества в България (СТДБ)''' е национална, патриотична културно-простветнапросветна организация на тракийските бежанци и техните наследници в страната.
 
== Начало (1896-19031896–1903) ==
Начало на организираното тракийско национално -освободително движение е поставено с образуването на дружество „[[Странджа (организация)|Странджа]]“ и на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Българските македоно-одрински революционни комитети]] (БМОРК) през [[1894]] година, които действат в [[Западна Тракия|Беломорска Тракия]] и в [[Източна Тракия|Одринска тракияТракия]], обхванати в [[Одрински революционен окръг]], както и в [[Македония (област)|Македония]]. Това са останалите под турско управление български земи след ревизиране на [[Санстефански договор|Сан стефанския мирен договор]] от [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]]. На 19 февруари 1900 година дружество „Странджа“ се саморазпуска и организацията се влива в [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонската организация]], която приема името '''Македоно-одринска организация''' (а върховният ѝ орган – [[Върховен македоно-одрински комитет]]). Така за две години от средата на 1899 до 1903 година „МакедоноМакедоно-одринската организация се превръща в най-голямата обществено -политическа сила в страната... Общо членовете на МОО заедно с помощните ѝ структури достигат до 50 – 60 000 души...“<ref>Елдъров, Светлозар. „Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903)“, Иврай, София, 2003, стр. 36.</ref>
 
Върховният комитет събира големи финансови средства, които изразходва предимно за въоръжаване на ВМОРО. Комитетът развива и широка културна дейност – финансира издаването на книги и брошури, субсидира театралната група на [[Войдан Чернодрински]], организира сказки, вечеринки и театрални представления. Върховният комитет и особено членовете му офицери от Българската армия настояват за ускоряване на подготвяното въстание в Македония и Одринска Тракия. От средата на 1900 година организацията силно се централизира, почти загърбва легалната политическа и културна дейност и изцяло се преориентира към въоръжената борба. Дейците на ВМОК смятат, че основната тежест на бъдещето въстание трябва да се поеме от четите, които ще навлязат от България и ще са начело с български офицери.
[[Файл:ITRO.jpg|мини|Първа страница на Устава на ВТРО.]]
 
[[Вътрешна тракийска революционна организация|Вътрешната тракийска революционна организация]] (ВТРО) е създадена от организаторите иѝ с цел, подобно на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) и Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО), извоюване на пълна политическа независимост на Одринска и Беломорска Тракия, които от 1919 година са изцяло под турска и гръцка [[окупация]], и последващо обединяване на тези земи с България.
 
Една от първите въоръжени чети се сформира в 1919 г. от Георги Поппетков Калоянов от село [[Доган Хисар]], [[Димитър Маджаров]] и [[Петър Чапкънов]].
[[Файл:ВТРО.jpg|мини|ляво|Войводите Таню Николов, [[Димо Николов]], [[Митрю Аркумарев]], [[Рафаил Каракачанов]] и [[Стайко Запартов]] през 1922 г.]]
Малобройността на останалото след [[Етническо прочистване|етническото прочистване]] на българско население в Одринска Тракия, съчетано с дислоциранеторазполагането на силни турски части прогонили гърците от там след техния разгром в [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турската война]] от 1919-1922 година от една страна, и от друга тежкият гнет срещу всички негръцки етноси на гръцкия режим установен в [[Беломорие]]то водят до това, че през [[ноември]] 1922 година е създадена [[Българо-турска вътрешна революционна организация|Българо-турската вътрешна революционна организация]] (ВТРОБТВРО), която фокусиралафокусира дейността си в Беломорска Тракия.
[[Файл:Fuat bey, Tane Nikolov and Hikmet bey.jpg|мини|ляво|250px|Тане Николов с турски войводи от БТВТРО (1923)]]
За главен войвода на Организацията е избран [[Тане Николов]]. Под негово командване са 13 български и 7 турски основни чети, които имат гъвкавостта на партизански отряди и според нуждата се преформироват в по-крупни групи или в по-раздробени чети. Четите организират останалото в Западна Тракия българско и турско население, разрушават съобщителни връзки, нападат гръцки военни постове и села на гръцки колонисти, заселени в български или турски села. Въоръжени доброволчески отряди, образувани най-често в България, нападат гръцки [[гранична застава|гранични застави]], градски военни гарнизони и обекти по железопътни линии. Правителството на [[Александър Стамболийски]] оказва както морална, така и физическа подкрепа с оръжие и боеприпаси, с надеждата чрез изясняване на реалната ситуация в Тракия да окаже натиск върху [[Лозанска конференция|Лозанската конференция]]. Организираното революционно движение на тракийските българи постига значителни успехи, но след [[Деветоюнски преврат|9 юни 1923 година]] [[ДраганАлександър Цанков|Цанковият]] кабинет, нуждаещ се от международна подкрепа, разформирова Българо-турската ВТРОВРО.
 
Тане Николов прекратява масовата въоръженатавъоръжена борба срещу гърците, като повечето турци са депортирани в Азия или се примиряват.
 
На 17 сепгтемврисептември 1923 г.година дейци от лявото крило на БТВТРО, под ръководството на Коста Георгиев и Димитър Маджаров, се отцепват и полагат основите на нова Вътрешна Тракийскатракийска Революционнареволюционна Организацияорганизация, която под една или друга форма действа до Спогодбата [[МолловСпогодба „Моллов-Кафандарис“|Спогодбата Кафандарис„Моллов-Кафандарис“]] от 1927 г., продължавайки понякога да изпраща [[чета|чети]], както и да подпомага във вътрешността бежанците от Беломорска и ОрдинскаОдринска Тракия.
 
Наследник на ВТРО след 1927 г. става КомитетаКомитетът за свобода на Тракия. Неговата дейност също е насочена към решаване на [[Тракийски въпрос|тракийския въпрос]], и в частност към подпомагане на българите остнаналив Тракия, останали извън границите на България в Тракия. Той е разпуснат след преврата през 1934 година. През 1929 година касиер на организацията е Димитър Токмаков – Беломорев или Странджата<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.15, 93</ref>.
 
На 1 март 1941 година във Виена министър-председателят [[Богдан Филов]] подписва присъединяването на България към Тристранния пакт, като на България се обещава излаз на [[Бяло море]] от устието на р. Струма до устието на р. Марица. Така на [[19 април]] българските войски навлизат в [[Югославия]], а на [[20 април]] в [[Гърция]] и то без да се налага да водиводят активни бойни действия. По този начин българското правителство, съгласувано с Германия и Италия, изпраща войскови подразделения в редица територии населени с българи. Българската армия е посрещната на повечето места като освободителка, цар Борис III е обявен за “''цар-обединител''”, а правителството повдига неимоверно своя престиж.
 
== Тракийското движение от 1944 до 1977 г. ==
Политическата промяна в страната след 9 септември 1944 година (виж [[Деветосептемврийски преврат]]), създава условия за възстановяване дейността на тракийската организация. Като бивш съюзник на Третия райхРайх българската държава попада в тежка международна изолация. За изход от създалатесъздалата се ситуация тя не може да разчита на подкрепата на [[Румъния]], чието положение е сходно с това на България. Отношението на Турция е открито неприязнено, а колкото до [[Гърция]] - страната е на прага на гражданска война. При това положение като най-стабилен партньор на правителството на [[ОФ]] на Балканите есе очертава аналогичният [[Националнен комитет за освобождение на Югославия]] (НКОЮ). В резултат на [[5 октомври]] 1944 г. в [[Крайова]] се сключва спогодба за военно сътрудничество между България и представители на съпротивата от окупирана [[Югославия]]. Постигнато е съгласие до края на войната да не се повдига въпросавъпросът за Западните покрайнини, както и този за Пиринския край. На [[6 октомври]] Сталин съобщава на Георги Димитров, че българските войски трябва да бъдат изведени окончателно от [[Беломорие]]то. Това е едно от условията на Великобритания в определянето зоните на влияние на Балканите, което Съветският съюз приема, за да получи политическия контрол върху Румъния и България.
 
Така на 4 октомври същата година група леви дейци учредяват Временен комитет с председател [[академик]] [[Константин Петканов]]. Комитетът отправя призив към тракийци, в който се апелира за възстановяване на дружествата из страната и свикване на конгрес за избор на редовен ВИК на организацията. Няколко седмици по-късно – на [[24 декември]] 1944 г., в София се провежда конференция с участието на 24 делегатаделегати от дружествата „Тракия” в страната, на която е възстановен Съюзът на тракийските културно-просветни дружества. Променено е и названието на главното ръководство като вместо „Върховен” се приема „Централен изпълнителен комитет” (ЦИК), като по този начин се демонстрира скъсването с „[[върховисти|върховизма]]” и про-комунистическата и казионна насоченост на новата организация. На [[25 март]] [[1945]] г. в [[Асеновград]] се провежда нова [[конференция]], която приветства [[политика]]та на [[правителство]]то на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] (ОФ) и се изразява надежда, че то ще реши [[тракийски въпрос|тракийския въпрос]] по най-благоприятния за България начин.
 
Въпреки показаните от Българската армия високи бойни качества на териториите на [[Унгария]] и [[Югославия]] и приноса ѝ за окончателния разгром на [[Нацистка Германия]], страната остава в международна изолация и попада в [[Студена война|съветската сфера на влияние]]. Води курс на тясно сближение с комунистическа [[Югославия]]. По това време се води [[гражданска война в Гърция]] и България прави сондажи за откъсване на контролираната от гръцките комунисти [[Западна Тракия]] с цел присъединяването ѝ към бъдещата федерация. На [[Парижки мирен договор (1947)|Парижката мирна конференция]] през 1947 г. e подписан мирненмирен договор, според който искането на България за [[Западна Тракия]] е отхвърлено. На [[24 май|24]] и [[25 май]] [[1947]] г. в [[София]] се провежда Национална конференция, на която е изказана благодарност на правителството на [[Георги Димитров]] за „достойната защита на тракийския въпрос”. Едновременно с това в страната започва истински подем при възстановяването на тракийските дружества по места, чийто брой през [[1948]] г. достига 202. Скоро след това, поради разрива в отношенията между [[Тито]] и [[Сталин]], проектът за южнославянска федерация е изоставен, а България недвусмислено се оформя като сателит на [[СССР]].
 
От 1958 г. ЦИК започва да издава „Информационен бюлетин”, в който осветлява [[кауза]]такаузата и дейността на организацията, издействани са над 2000 пенсии на тракийски поборници, [[Тракийски научен институт|Тракийският научен институт]] подновява дейността си и издава няколко сборника, организират се годишни събори на тракийци, честват се паметни дати. Независимо от това обаче, в стремежа си да нормализира отношенията с Гърция и [[Турция]], както и под натиска на [[Москва]], българското правителство постепенно променя благосклонното си отношение към тракийската организация, ЦИК е разпуснат, а дружествата по места се вливат в структурите на ОФ. Така българската държава за втори път прекратява съществуването на тракийската патриотична организация, този път за цели 22 години.
 
== Ръководители на тракийската организация ==
! style="background:#efefef;" |'''Мандат'''
|-
| [[Димитър Михалчев|Димитър Георгиев Михалчев]] || 24 декември 1918 - 2 септември 1923 година
|-
| [[Никола Диков|Никола Константинов Диков]] || 2 септември 1923 - 1 септември 1925 година
|-
| [[Димитър Попниколов]] || 1 септември 1925 - 13 януари 1927 година
|-
| [[Коста Георгиев]] || 13 януари 1927 - 29 август 1932 година
|-
| [[Иван Орманджиев|Иван Пандалеев Орманджиев]] || 2 октомври 1932 - 28 февруари 1936 година
|-
| [[Константин Петканов|Константин Николов Петканов]] || 4 октомври - 24 декември 1944 година
|-
| [[Никола Спиров|Никола Атанасов Спиров]] || 24 декември 1944 - 24 декември 1961 година
586

редакции