Олигархия: Разлика между версии

От XIX в. насетне олигархията се разглежда все повече не като форма на държавно управление, а като начин на управление на организации ([[профсъюз]]ите и политическите партии например), при който не богатството, а [[Власт (обществено отношение)|властта]] е в основата на привилегирования [[статус]]. В управлението на такива организации започват да се проявяват олигархични тенденции поради няколко причини. Управляващите олигарси разполагат с повече и по-пълни знания за организацията; колкото по-дълго заемат длъжността си, толкова повече реална власт концентрират в ръцете си; те съумяват да манипулират информацията и дори конкретни събития в своя полза. С течение на времето този процес се развива и олигарсите стават незаменими като управляващи на организацията. В резултат на това подчинените в организацията или членовете на политическата партия са принудени да отдадат още власт на управляващите, които укрепват още повече позициите си и процесът се задълбочава. Този процес е описан от [[Роберто Михелс|Роберт Михелс]] (1876 – 1936) и е наречен „''[[железен закон на олигархията]]''“ и публикуван през [[1911]] г. в неговата книга ''„Политическите партии“''. Той се наблюдава в много големи организации и институции като [[Корпорация|корпорации]], мащабни бизнес организации, дори църковната йерархия. Този процес на съсредоточаване на реалната власт е критикуван като недемократичен, но според мнозина изследователи при управляването на големи организации той е неизбежен поради нуждата от компетентно, опитно, стабилно и трайно управление.

 

В съвременния смисъл на думата, олигарси са онези състоятелни граждани, които са монополизирали държавната изпълнителна и законодателна власт.<ref>[http://www.democracy.ru/article.php?id=990 Происхождение путинской олигархии. Президентское окружение: досье, связи, возможные назначения. Часть 1]</ref>