Петролна криза от 1973 година: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- с 1([0-9]{2}) + със 1\1)
м уточнения и малки промени
Ред 1:
'''Петролната криза от 1973''' започва през октомври [[1973]] г., когато членовете на [[Организация на арабските страни износителки на петрол|Организацията на арабските страни износителки на петрол]] или OAPEC ([[араби|арабските]] страни членки на [[ОПЕК]] плюс [[Египет]], [[Сирия]] и [[Тунис]]) налагат петролно [[ембарго]].
 
Същата година, Египет и Сирия, с подкрепата на други арабски страни, [[Война от Йом Кипур|изненадващо напада]] Израел на еврейския празник [[Йом Кипур]]. Арабските държави застават на страната на Сирия и Египет и налагат петролно ембарго спрямо САЩ и други държави, които подкрепят Израел в този конфликт. Това е първата петролна криза, по време на която цената на барел се покачва поне четири пъти в рамките на няколко месеца. Ембаргото продължава до март 1974 година. Цените на петрола никога повече не се връщат на равнищата от преди тази криза.
 
== Предистория ==
Ред 12:
=== Войната от Йом Кипур ===
{{Основна|Война от Йом Кипур}}
На 6 октомври 1973 [[Сирия]] и [[Египет]] изненадващо атакуват [[Израел]]. Това поражда неизбежното покачване на цените на петрола. Кризата се изостря и задълбочава, след като на 13 октомври 1973 [[Ричард Никсън|Никсън]] дава началото на операция ''Nickel Grass'', която има за цел да подпомогне военно Израел във войната. [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветският съюз]] отговаря, като започва доставките на оръжия за двете арабски страни – противниците на Израел.
 
== Арабското петролно ембарго ==
На 16 октомври 1973 ОПЕК решава да вдигне цената на петрола със 70%, до 5,11 щатски долара за барел. Либия заявава, че незабавно прекратява доставките на петрол за САЩ. Саудитска Арабия и други членове на ОПЕК също се присъединяват към ембаргото на 20 октомври 1973. Постепенно то засяга не само САЩ, но и други западни страни.
 
Цената на петрола също се покачва. След като краткосрочното търсене на петрол е нееластично, то се понижава малко вследствие на повишените цени. Вследствие на това пазарната цена на петрола се покачва драстично – от 3 долара до 12 доларащ.д. за барел. Това се отразява негативно на цялата световна финансова система и е съпроводено с рецесии и високи нива на инфлация в редица държави. Неблагоприятните явления продължават дълго след кризата – чак до началото на 80-те години на 20-ти век.
 
=== Моментални ефекти върху икономиката ===
[[Файл:Oil price chronology-june2007.gif|мини|250п|Цената на петрола по време на ембаргото. Графиката е базирана на номиналните цени на петрола.]]
Петролното ембарго се отразява моментално върху световната икономика. Драстичното повишаване на цените оказва негативно влияние на икономиките на редица западни страни. Въпреки това обаче, чрез вдигането на цените, страните- износителки на петрол забогятяват значително, вследствие на високите цени.
 
Друг съществен момент е, че петролното ембарго позволява на Арабскитеарабските страни да национализират петролните компании, опериращи на тяхна територия. Така например Саудитска Арабия национализира компанията „Aramco“.
 
През това време се поражда хаос в западния свят. В САЩ цената за галон бензин се показвапокачва от 38,5 цента през май 1973 до 55,1 цента през юни 1974. Правителствата на отделни щати като [[Орегон]] приемат рестрикции в консумацията на електричество. Президентът Никсън призовава бензиностанциите да не продават гориво в почивните дни.
 
Ембаргото обаче няма такъв разрушителен ефект върху европейските държави. От 9-те членове на [[Еврозона]]та само [[Нидерландия]] е със 100% спрени доставки на петрол, а кризата почти не се усеща във [[Великобритания]] и [[Франция]]. Останалите 6 държави от Еврозоната са засегнати само частично.