Разлика между версии на „Острогожко-Росошанска операция“

м
Bot: Automated text replacement (-((?:\b[78]|[02-9][78])(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?м?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2, -((?:1\d|[2-9]0)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2)
м (Bot: Automated text replacement (-жско +жко))
м (Bot: Automated text replacement (-((?:\b[78]|[02-9][78])(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?м?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2, -((?:1\d|[2-9]0)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2))
 
== Ход на битката ==
В резултат на операциите „Уран“ и „Малък Сатурн“, южният фланг на Вермахта губи своята цялост. Съветското командване получава възможност постепенно да съкруши немския фронт чрез последователен обход на открития фланг. Операцията е планирана от [[Георгий Жуков|Жуков]] и [[Александър Василевски|Василевски]] и предвижда главният удар да се нанасе на най-слабия учстък в отбраната на [[група армии „Б“]] - в стика между 2-ра унгарска армия и алпийският корпус на 8-маа италианска армия. За целта Воронежкият фронт е подсилен с 3-та танкова армия от резерва на Ставката. Главните ударни сили на Червената армия са съсредоточени в района на [[Кантемировка]] и на Сторожевския плацдарм на западния бряг на Дон.
 
На 13 януари северната ударна групировка преминава в настъпление от Сторожевския плацдарм след двучасова мощна артилерийска подготовка. До края на втория ден отбраната е пробита на фронт от 15 км и 17 километра в дълбочина. За развитие на успеха в боя са хвърлени главните сили на 40-таа армия. Към 15 януари пробивът във фронта е разширен до 100 км и 35 км в дълбочина. Южната групировка започва настъплението си на 14 януари и още до края на деня се придвижват с 12-23 км в отбраната на противника, разгромявайки и щаба на 24-ти немски танков корпус. От утрото на 15 януари южният фланг на съветските войски разгръща настъплението си в северно и северозападно направление. Към 19 януари съветските войски затварят обръча около 13 противникови дивизии в районите на Острогожск и Росош и до 27 януари ги унищожават напълно.
 
== Последици ==
[[Файл:Eastern Front 1942-11 to 1943-03.png|мини|250px|Етапи на съветското напредване (12 декември 1942, 18 февруари и март 1943 г.)]]
За петнадесет дни Червената армия се придвижва със 140 км в дълбочина на отбраната на немско-фашистките войски и създава реална заплаха за германските войски, сражаващи се в [[Кавказ]] и по долното течение на Дон. Разгромени са основните сили на 2-ра унгарска и 8-маа италианска армия, 15 дивизии са унищожени напълно, а други 6 са разбити. Взети са в плен около 86 000 войници и офицери на противника.
Още преди да е приключило унищожаването на противниковата групировка при Росош, на 24 януари съветските войски преминават в ново голямо настъпление – [[Воронежко-Касторненска операция]] (24 януари - 17 февруари), с цел да не се дава възможност на хитлеристките войски да се прегрупират и да заемат нови отбранителни позиции. Междувременно германските войски се оттеглят от Кавказ, но успяват временно да задържат Ростов, [[Новоросийск]] и Таманския полуостров. Съветските войски не успяват да отрежат пътя за отстъпление на група армии „А“ от Кавказ до голяма степен заради продължителната съпротива на Паулус в Сталинград, което блокира до 2 февруари 6 съветски армии. След контраудара на немците при Харков през март фронтът се стабилизира и двете воюващи страни започват подготовка за голямата [[битка при Курск]] през лятото на 1943 г.