ПФК ЦСКА (София): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-((?:\b[569]|[02-9][569])(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2, -((?:1\d|[2-9]0)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2, -първеств +първенств)
Ред 34:
'''ЦСКА''' (оригинално [[абревиатура]] от '''''Централен спортен клуб на армията''''', изговаря се ''цѐ сѐ ка̀'') е [[България|български]] професионален [[футболен клуб]] от [[София]] създаден на 5 май 1948 година, след обединението на „[[ПФК Септември (София)|Септември“ (София)]] с военния клуб [[Чавдар (София)|ЦДВ]] с първоначално име [[Септември при ЦДВ]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.sportal.bg/news.php?id=164430 | заглавие=Дали да признаем титлите и медалите на „АС 23“, „Шипка“ и „Чавдар“ за успехи и на „ЦСКА“? |достъп_дата =18 август 2017 |дата=29 март 2009 |труд=MySportal |издател=sportal.bg |цитат=Историята на ЦСКА. Веднага след 9 септември 1944 година, събитията в страната ни се развиват по начин, който принуждава клубовете да търсят спасение в обединения помежду си. |език=bg }}</ref> През годините, името на отбора е променяно на няколко пъти като почти винаги абревиатурата ''ЦСКА'' е запазена, с изключение на годините до [[1962]] г. и когато клубът е преименуван на [[ЦФКА „Средец“]] заради [[Реформа на българския футбол (1985)|реформата на българския футбол]] през 1985 година.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.sportal.bg/news.php?news=381943 | заглавие=Скандалът довел до Витоша и Средец |достъп_дата =18 август 2017 |дата=22 август 2012 |труд=От скрина |издател=sportal.bg |цитат=Със силата на този член от старата Конституция партийните големци у нас налагат през 1985 г. скандални и безумни санкции на двата най-големи български отбора Левски и ЦСКА. Всичко става непосредствено след финала за Купата на 19 юни 1985 г., оставил вечна, горчива диря в историята на българския футбол и спорт. |език=bg }}</ref> От 1948 година, ЦСКА участва във всички футболни шампионати на [[Първа професионална футболна лига]] на България („А“ футболна група до 2016 година), като пропуска единствено сезон [[„А“ футболна група 2015/16|2015/16]] поради обявяване в несъстоятелност на футболното дружество.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://btvnovinite.bg/article/sport/objaviha-pfk-cska-ad-v-nesastojatelnost.html | заглавие=Обявиха ПФК ЦСКА АД в несъстоятелност |достъп_дата =18 август 2017 |дата=12 септември 2016 |труд=СПОРТ |издател=btvnovinite.bg |цитат=ПФК ЦСКА АД официално бе обявен в несъстоятелност и членството му в БФС трябва да бъде прекратено. Решението е взето на датата 9 септември. То подлежи на незабавно изпълнение.|език=bg }}</ref> В свое решение от 2020 г. [[ФИФА]] посочва ПФК ЦСКА (София) като наследник на фалиралото дружество ПФК ЦСКА.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/sport/2020/02/29/4035571_kak_fifa_obiavi_cska-sofiia_za_sporten_naslednik_na/|title=Как ФИФА обяви "ЦСКА-София" за спортен наследник на "ПФК ЦСКА"|last=|first=|date=29.2.2020|work=Дневник|access-date=29.2.2020}}</ref>
 
От създаването си ЦСКА е [[Първа професионална футболна лига|шампион на България]] 31 пъти (национален рекорд), носител е на 20 [[Национална купа на България по футбол|национални купи на България]] и 4 [[Суперкупа на България|Суперкупи]].<ref name="CSKA">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bgclubs.eu/teams/CSKA(Sofia) | заглавие=ЦСКА (София) |достъп_дата =18 август 2017 |труд=Визитна картичка |издател=bgclubs.eu |език=bg }}</ref> Със своите два полуфинала в турнира за [[Купа на европейските шампиони|Купата на европейските шампиони]] през сезони [[Купа на европейските шампиони 1966/67|1966/67]], [[Купа на европейските шампиони 1981/82|1981/82]]<ref name="CSKA" /> и един полуфинал за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]] през [[Купа на носителите на купи 1988/89|1988/89]]<ref name="CSKA" /> година, ЦСКА е най-титулуваният отбор от България в [[Европейски клубни турнири по футбол|европейските клубни турнири]], заемащ на 60-тоо място, най-предно от всички български представители в класацията за [[Класация за най-добър отбор на Европа за 20 век|най-добър отбор на Европа за 20 век]] на Международната федерация за футболна история и статистика.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090922020042/http://www.iffhs.de:80/?a413f0e03790c443e0f40390b41be8b01905fdcdc3bfcdc0aec70aeedb883ccb05ff1d | заглавие=Europe's Club of the Century |достъп_дата =18 август 2017 |издател=iffhs.de |цитат=For some years now, the IFFHS has been asked by clubs, sports journalists and fans to determine the clubs of the century for the individual continents but on a realistic basis without imaginary values and subjective influences. |език=en }}</ref>
 
Цветовете на титулярния екип на отбора са червена фланелка с бели гащета, клубът често е наричан с прякорите „червените“ и „армейците“.<ref name="CSKA" /> ЦСКА играе домакинските си мачовете в София на стадион „[[Българска армия (стадион)|Българска армия]]“ с капацитет от 22 995 места (18 495 седалки).<ref name="CSKA" /> Най-големият съперник на клуба от България е [[ПФК Левски (София)]] и мачовете между двата отбора често се наричат ​​[[Вечното дерби|Вечното дерби на България]].<ref name="LevskiVsCSKA">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.bgderbi.com/2010/01/blog-post_06.html | заглавие = История на Вечното дерби | достъп_дата = 18 август 2017 | фамилно_име = Пайташев | първо_име = Румен | издател = BGderbi.com | цитат =Вечното дерби Левски – ЦСКА! Колко заряд се крие в тези няколко думи! И след 60 години... | език = bg }}</ref>
Ред 54:
 
„Чавдар“ играе с небесносини [[коприна|копринени]] екипи. За негова база е определен стадион „Атлетик парк“ в [[Борисовата градина]]. Физическата подготовка на играчите в „Чавдар“ се води от [[бокс]]ьора тежка категория [[Константин Николов (боксьор)|Константин Николов-Замората]], който подготвя и „Септември при ЦДВ“ през [[1948]] година.<ref name="sport1-43745" />
„Чавдар“ не се представя успешно във футболния шампионат на [[Софийска област]], въпреки че печели плакета „Народна войска“ през [[1944]] година. През [[1945]] г. е шести, през [[1946]] заема 5-тоо място, а през [[1947]] завършва 10-тии и изпада във Втора дивизия. Веднага след това, с активното съдействие и по идея отново на бившия функционер на „Шипка“ Михаил Михайлов, който работи в [[Министерство на отбраната|Министерството на отбраната]] (МО), към „Чавдар“ се присъединява [[Централен дом на войската|Централният дом на войската]] (ЦДВ) и от този момент нататък ([[15 февруари]] 1948 г.) МО започва да доминира в ръководството.<ref name="sport1-43745" /> Председател вече е началникът на [[Централен дом на войската|Централния дом на войската]] [[майор]] [[Иван Мирски]].
 
=== 1948 – 1984 г. ===
Ред 67:
{{основна|ЦДНВ}}
 
През лятото на 1949 г. отборът на [[Септември (София)|Септември]] се отделя като самостоятелно дружество, а армейският отбор е преименуван на „ЦДНВ“ (Централен дом на народната войска). [[ПФК ЦСКА (София) през сезон 1950|Сезон 1949/50]] започва нормално, но след изиграването на три кръга от есенния дял, то е прекратено, заради реорганизация на физкултурното движение в България по съветски модел. Създаден е турнир за определяне на софийските участници за сезон 1950 в който първите 5 отбора се класират. След края на турнира ЦДНВ остава на 6-тотоото място. С решение на спортната секция на [[МНО]], на мястото на армейския [[Ботев (Пловдив)]] се създава сборен отбор с най-силните футболисти от ЦДНВ, Ботев, [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]], [[ОФК Сливен 2000|Сливен]] и др. Името на отбора е „Народна войска“. Отборът завършва на второ място след „[[ПФК Левски (София)|Динамо]]“.
 
От следващия сезон отборът е наследен от основния армейски отбор ЦДНВ, а другите армейски отбори започват от по-ниски дивизии. Сезоните 1951 и 1952 са успешни и „ЦДНВ“ взема и двете шампионските титли.
Ред 85:
На 9 октомври 1963 г. ''ЦДНА'' е обединен с ДСО „Червено знаме“ в ЦСКА „Червено знаме“. Централният дом на народната армия вече не е свързан с отбора, който бива поет от [[Министерство на отбраната|Министерство на народната отбрана]].<ref>„Това е ЦСКА!“, стр. 51, Димитър Пенев</ref> ЦСКА остава на 3-то място след пловдивските „[[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак]]“ и „[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]]“.
 
През следващия сезон ([[1963]] – [[1964]] г.) ЦСКА записва най-лошото си представяне в първенството, като остава на 11-тоо място в крайното класиране. Знаменитият треньор на армейците Крум Милев е освободен след края на първенството.<ref>[http://www.Bulgarian-football.com/bg/archive/apfg/1963-64.html „А“ група сезон 1963/64]</ref><ref>[http://inside.cska.bg/cska/history/famousnames/head_coaches/viewpublication Треньори на ЦСКА]</ref>
 
ЦСКА продължава с лошата игра, като първата титла с новото име постига едва през [[1966]] година.
Ред 107:
Сезон [[1980]]–[[1981|81]] г. е изключително успешен за ЦСКА. Във вътрешното първенство клубът печели титлата, а на европейско ниво бие 2 пъти с по 1:0 еврошампиона „[[Нотингам Форест]]“. Армейците биват спрени едва от бъдещия еврошампион „[[ФК Ливърпул|Ливърпул]]“ в четвъртфинала за КЕШ.
 
През сезон [[1981]]-[[1982|82]] ЦСКА достига до втори полуфинал в КЕШ, като по пътя си отстранява [[Реал (Сосиедад)|„Реал“ (Сосиедад)]], „[[Гленторан]]“, и „[[ФК Ливърпул|Ливърпул]]“ с общ резултат 2:1 от двете срещи ([[Стойчо Младенов]] вкарва и двата гола за ЦСКА в реванша) и на полуфинала среща [[Байерн Мюнхен|„Байерн“ Мюнхен]]. В първия мач армейците повеждат с 3:0 до 18-татаата минута, но крайният резултат е 4:3 в полза на ЦСКА. Във втория мач ЦСКА губи с 4:0.
 
В първенството армейците сдават титлата едва през сезон [[1983]]-[[1984|84]].
Ред 143:
През [[2002]] г. за треньор е назначен [[Стойчо Младенов]]. С него отборът записва рекордните 13 поредни победи от 13 кръга в [[Първенство на България по футбол|първенството]]. Армейците за първи път стават шампиони от 1997 г. насам. Следващия сезон [[Стойчо Младенов]] е уволнен след отпадането от [[Купа на УЕФА|Купата на УЕФА]]. Веднага след това двама нови играчи – [[Лео Лима]] и [[Родриго Соуса]], купени за 3 млн. [[долар]]а – напускат отбора под претекст, че не са им изплатени две заплати.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2003/10/22/cska/index.htm „Спират парите за Васко да Гама“], „7 дни спорт“</ref> [[ФИФА]] решава, че те са в правото си да напуснат, а ЦСКА трябва да изплати футболистите на бившия им клуб „[[Клуб де Регаташ Вашку да Гама|Вашку да Гама]]“.<ref>[http://www.dnes.bg/article.php?cat=66&id=15707 ЦСКА: „Вашку да Гама не може да ни спре трансферите“ DNES.bg]</ref> Временно за треньор е назначен [[Александър Станков]], а през зимата [[Ферарио Спасов]].
 
В края на [[2004]] г. Ферарио Спасов е заменен от [[Миодраг Йешич]], независимо че отборът води в първенството. Въпреки кадровите затруднения<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2005/05/23/forum/d3975_3.htm ''Възхитен съм от публиката на ЦСКА''], „7 дни спорт“</ref> армейците печелят 30-татаата си рекордна титла.
 
До зимната пауза на [[Първенство на България по футбол 2005/06|сезон 2005 – 06]] на Шампионата на България отборът изпреварва в класирането „Левски“ със 7 точки. В Европа ЦСКА играе срещу актуалния европейски шампион [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] като първият мач е загубен с 1:3, но втория ЦСКА печели с 1:0. В турнира за [[Купа на УЕФА|Купата на УЕФА]] армейците отстраняват [[Байер Леверкузен]] (с [[Димитър Бербатов]] в състава си) с две победи с по 1:0 и влизат в груповата фаза, където остават пети. През пролетта ЦСКА бързо губи преднината от 7 точки и остава на втора позиция. Президентът [[Васил Божков]] обвинява за това сръбския треньор Миодраг Йешич и го освобождава, а някои фенове обвиняват Божков.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2006/04/05/ „Изритаха Йешич от ЦСКА“], „7 дни спорт“</ref><ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2006/12/06/footbg/d4532_10.htm „Краят на любовната история в ЦСКА“], „7 дни спорт“</ref> Отборът завършва на второ място с 3 точки след „Левски“.
Ред 186:
[[Файл:Cska with cup of bulgaria 2011.JPG|мини|ляво|220п|Футболистите на ЦСКА празнуват със спечелената [[Купа на България по футбол|Купа на България]], [[25 май]] [[2011]] година, [[Национален стадион "Васил Левски"|стадион „Васил Левски“]].]]
[[Файл:Supercup bulgaria 2011.jpg|200px|мини|дясно|Суперкупа на България 2011, спечелена след победа над Литекс.]]
Йовановски е освободен, а до края на сезона отборът се води от помощник-треньора [[Милен Радуканов]]. На 4 ноември ЦСКА записва първа победа в групите на [[Лига Европа]], като побеждава Рапид с 2:1 във Виена. В края на полусезона тимът заема 5-тоо място на 11 точки от водача Литекс. В Европа ЦСКА остава последен в групата само с 1 победа. За [[купата на България]] отстранява отборите на Сливен и Малеш и среща [[Черно море (Варна)]] на четвъртфинала. Пролетният полусезон започва много силно за ЦСКА, който побеждават категорично силните отбори на [[ПФК Левски (София)|Левски]] и [[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]]. Отборът, ръководен от Милен Радуканов, продължава с добрите си игри, като допуска само две загуби до края на сезона. В крайното класиране е 3-ти след шампиона [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] и втория Левски. За [[купата на България]] ЦСКА отстранява [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] и Литекс, а финалът срещу [[ПФК Славия (София)|Славия]] е спечелен с гол на Спас Делев през първото полувреме. Спечелването на купата изпраща ЦСКА в плейофите за Лига Европа за следващия сезон. Отборът спечелва и Суперкупата на България, като побеждава шампиона Литекс.
 
==== 2011/12 ====
Ред 396:
През [[1999]] г. със смяната на ръководството и обособяването на ЦСКА в [[Акционерно дружество|АД]] временно се използва емблемата на ЦСКА „Септемврийско знаме“ с изключение на надписа „Септемврийско знаме“, а впоследствие за официална емблема се използва създадената през [[1989]] г., която става официална за всички отбори членуващи в [[ЦСКА (София)|ОСК ЦСКА (София)]]
 
През [[2005]] г. след спечелване на 30-таа титла към емблемата са добавени 3 златни звезди.
 
През [[2017]] г. по случай 70-татаата годишнина емблемата е обновена с юбилеен дизайн.
<gallery>
Картинка:Black_lion_rampant_in_a_circle.svg|„Атлетик-Слава `23“ (1923 – 44)
Ред 679:
{{основна|ПФК ЦСКА (София) II}}
 
Отборът е създаден през [[1999]] за участие в дублиращото първествопървенство през сезон [[1999]]/[[2000]]. От 2008 играе редовно в дублиращата група. Гръбнакът на отбора са футболисти, които не вземат участие в официалните мачове на първия отбор и футболисти от старшата възраст на ДЮШ. От сезон 2016/2017 отборът е възстановен и играе във [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]].
 
== Международни приятелски турнири ==
Ред 687:
* 1-ви турнир [[УЕФА Купа на Пего]] – 2008
* [[Купа „Плейстейшън“]] – 2002, 2005, 2006, 2007
* 5-тии международен турнир „[[Коста Азул]]“ в [[Сетубал]] – 1991
* 3-ти международен турнир „Коста Азул“ в Сетубал – 1989
* [[Футболна купа на RTL]] – 1989
Ред 705:
=== Успехи – ветерани ===
* 31-ви [[международен турнир за ветерани по футзал в Саарбрюкен|международен турнир в зала в Саарбрюкен]] ([[Германия]]) – 2003
* 30-тии международен турнир в зала в Саарбрюкен (Германия) – 2002
* [[Балкански турнир за ветерани в Коринто]] – 2002
* 29-тии международен турнир в зала в Саарбрюкен (Германия) – 2001
 
== Почетни листи в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] и „А“ РФГ ==
Ред 873:
* [[митрополит Кирил]], митрополит
* [[Орлин Горанов]], поп певец
* [[Румен Радев]], [[генерал]] от резерва и 5<sup>-тии</sup> [[президент на Република България|президент]] на [[Република България]]
* [[Таня Боева]], попфолк и поп певица
* [[Тита (певица)|Тита]], българска поп певица и фотомодел