Битка при Пелагония: Разлика между версии

| жертви2 = неизвестни

}}

 

Точното място на сражението остава неуточнено. Наричана е още '''битката при [[Костур (град)|Костур]]'''<ref>Greco-Latin relations on the eve of the Byzantine restoration: the Battle of Pelagonia Page 136, by Deno John Geanakoplos, Dumbarton Oaks Papers 7 (1953) </ref><ref>Speculum, Volume 29 By Mediaeval Academy of America – Page 801 (1954)</ref> от 3 византийски източника – [[Георги Пахимер]], [[Георги Акрополит]] и [[Никифор Григора]], според които военният лагер на Епирското деспотсво е атакуван първоначално<ref>Proceedings of the 21st International Congress of Byzantine Studies, London, Page 370, ISBN 075465740X</ref> в местност, наричана „Бориловата гора“({{lang|el|Βορίλλα λόγγος}})<ref>George Akropolites: the history, by R. J. Macrides, Page 363 (2007)</ref>. Все пак сражението включва и обсадата на [[Маркови кули (Прилеп)|крепостта]] на [[Прилеп (град)|Прилеп]] в Пелагония, поради което по-доброто име е '''Пелагонийска битка'''.

През 1259 г. Никея нахлува в областта [[Тесалия]] и през септември армиите на Ахейското княжество и Епирското деспотство се насочват на север, за да ги пресрещнат. Никейците са водени от севастократор Теодор Дука, брат на Михаил II Комнин. Според френската „[[Морейска хроника]]“ никейските въоръжени сили се състоят основно от византийска армия, турски наемници, 2000 кумани, 300 германи, 13 000 унгарци, 4000 сърби, малко власи и българи. Предполага се, че никейците действат общо с 27 конни дивизии, макар че числата вероятно са преувеличени. Теодор Дука също събира и местни селяни с техни стада, като ги разполага по върховете, за да изглежда отдалеч, че са част от войските му.

 

 

 

== Последици ==