Переяславска рада: Разлика между версии

Самия събор не води до де-факто загубване на независимостта на Хетманата и Запорожката сеч които продължават да имат различни нива на независимост на своите институции още 100 години. Казаците запазват своите привилегии и самоуправление.

Украинските казаци започват мащабно въстание против [[Жечпосполита]] през [[1648]] г. Първоначните съюзници на Хмелницки са Османската империя и [[Кримско ханство|Кримското Ханство]], като след първоначалните успехи съюза се разпада заради поведението на кримските сили в три битки на които напускат бойното поле (Зборив — 1649, Берестечко — 1651, Жванець — 1653), и цялостната пасивност пасивност на Османците.

С тези дипломатически проблеми и увеличаващата се заплаха от Полската корона, Богдан Хмелницки търси нови съюзници. Първите опити да се привлече Московското царство започват още от 1648г., но са неуспешни няколко години. На ЗемскиятЗемския събор в Москва през май 1653г. руските съсловия изразяват мнението "черкасите да се приемат". През октомври пристига агентът на Хмелницки Лаврин Капуста, който потвърждава желанието за васалитет, като също така споменава че турския султан също се е опитал да привлече Хмелницки, но му е било отказано.

През януари месец се провежда бърво събрание на казашките старшини, а после и общо събрание. Не присъстват представители на градовете (градовете в Хетманата имат Магдебурско право и са автономни) и селяните, както и духовенството на Киевската митрополия. <blockquote>Още същия ден хората са събрани на градския площад, където в речта си хетманът подчертава нуждата Украйна д аима върховен владетел и назовава четирима потенциални кандидати за тази роля: полския крал, кримския хан, турския султан и московския цар. Сетне заявява, че най-подходящ избор според него е московският цар, Доволна че изборът се е паднал върху православане управник, тълпата откликва одобрително на речта<ref>{{Цитат книга|last=Субтелни|first=Орест|title=Украйна. История|year=1995|month=|publisher=|location=София|isbn=|pages=156}}</ref> </blockquote>Планът е да се разменят клетви между двете страни и да се подготви договор за подписване. За място на клетвите е избран Переяславският съборен храм. Церемониите не са протекли гладко, защото Василий Батурлин отказва да се закълне от името на своя цар. Церемонията се прекъсва за няколко часа, през които отделни представители се опитват да убедят Батурлин да даде клетва, но той отказва с формулировката че един цар не може да се закълне на своите поданици. В крайна сметка се стига до компромисен вариант - Батурлин два пъти потвърждава че цяря ще пази всички права на казаците и че неговата дума не се променя (рус. ''царское слово переменно не бывает).'' След дълъг съвет украинската страна дава клетва (284 представители на казаците от Киевският, Черниговският и Брацлавските полкове), а Хмелницки получава от царя символи на властта - Шапка, Боздуган и знаме (хоругва).

Известни казашки полковници които се отказват да се закълнат са [[Иван Сирко]], Осип Глух, [[Петро Дорошенко]] (бъдещ хетман). Отказват да се закълнат и някои цели полкове като Уманският, Полтавският (там царските представители са набити с тояги), цели градове, включително [[Чернобил]], Киевската Митрополия начело със Силвестър Косов. Също отказва да се закълне и самата Запорожка Сеч.

През март представителите на царя се връщат и в Москва се подписват '''Мартенските статии.'''

През лятото на 1654 започва 13 годишна война между Московското Царство и [[Жечпосполита]] като казаците се бият първоначално на страната на Москва. Войната е недоувлетворителна за казаците, защото царските сили приоритизират северните театри, вместо да защитават казаците и да помогнат за освобождаването на останалите под полска власт украински територии. Полша и Русия подписват '''примирието от Вилно''' (1656), което завършва със съюз между двете страни насочен срещу [[Швеция]] и обещанието Алексей Романов да получи и полския престол след смъртасмъртта на [[Ян II Кажимеж|Ян II Казимир]].

Новият хетман Иван Виговски се обръща на страната на поляците, с проекта Украйна да стане равноправна трета страна в [[Жечпосполита]], наравно с Полша и Литва - '''договора от Гадяч'''. Този договор не ратифициран от Полския сейм и среща опозиция и в Украйна. Води се Конотопската битка между казаците водени от Иван Виговски и кримските татари от една страна и царството и по-малка част от казаците от друга която завършва с победа на коалицията на Виговски и Мехмед IV Гирай.

Въпреки това много казаци не са доволни от казашко-татарския съюз и компромисите с полша и издигат на власт идва сина на Богдан Хмелницки - Юрий, който подписва нов договор с Московското царство - '''Переяславските статии от 1659та1659-а'''. През 1660 Юрий обявява договора с Москва за невалиден и подписва '''трактата от Чуднов''' с Полша, който го подчинява васално на полския крал. Московските сили поставят на левия бряг на Днепър хетман Яким Сомко, скоро сменен след това с Иван Брюховецки. Това води до първото разделение на Украйна по река Днепър (ляв и десен бряг).

Тълкуването на историческото значение на събора е силно противоречиво. Украински, руски и съветски историци спорят доколко радата е отказване от незвисимостта на казаците, характера на задълженията на Русия и Украйна и валидността на нейните решения за Запорожката сеч. Мотивацията на Хмелницки също е въпрос на интерпретация - като искрено желание за васалитет и закрила от царството или като временен съюзник в борбата с Полша. [[Орест Субтелни]] намира пет различни тълкувания - лична уния, реална уния, васална зависимост, временен военен съюз. <ref>{{Цитат книга|last=Субтелни|first=Орест|title=Украйна. История|year=1995|month=|publisher=|location=София|isbn=|pages=157}}</ref>

Решението на Переяславската рада пряко засяга съседното и васално на [[Османската империя]] [[Кримско ханство]], с което се подготвя почвата за последвалите [[руско-турски войни]] (1672-1918) в продължение на близо четвърт хилядолетие.