Паметник на Васил Левски (София): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 14:
Паметникът е мястото, където над столетие България се покланя пред своя герой, наричан ''Апостол на свободата''. Ежегодно на 19 февруари хиляди българи идват неорганизирани от никой отрупват с цветя и се покланят пред паметника, а вечерта става държавна церемония с участието на държавния глава, патриарха, министър-председателя, кмета на София и военни гвардейски части, след нея поклонението на гражданите продължава до късна нощ, положените от тях цветя и венци са толкова много, че почти достигат високо разположения лик на националния герой.
Веднага след Освобождението на България от османска власт е взето решението за изграждане на паметника от [[6 август]] [[1878]] г. Монументът представлява [[колона]] с височина 13 м., изработена от сив [[гранит]] по проект на чешкия инженер-архитект [[Антонин Колар|Адолф (Антонин) Вацлав Колар]]. Основната част от колоната е работа на италианеца каменоделец Абрамо Перукели, скулптурните работи са от чеха Франтишек Новак, а централния барелефен бронзов портрет на Апостола прави Рудолф фон Вейр (първонално е сключен договор с пражанина Йозеф Страховски, но общинарите не са доволни от създаденото и наемат виенчанина) <ref>[http://www.sbhart.com/data/kfm/bulletin_2009-10/buletin_1-2-3_2010.pdf Австрийският скулптор Рудолф Вейр, автор на портрета на Левски е роден на 22 март 1847 във Виена и работи предимно в родния си град до кончината си на 30 октомври 1914 г., Левски, Бюлетин на Съюза на българските художници, бр. 1, 2010 г. стр. 12]</ref><ref>[http://sofiamonuments.com/pametnik/show/15 Паметник на Васил Левски, Програма „Култура“ на Столична община Sofiamonuments]</ref><ref>Ст.н.с. Тодор Керин
Надписи на паметника:
Ред 36:
Предвид протоколираното решение и събития през историческата 1885 г. – Съединението и Сръбско-българската война, вероятно попречили пренасянето на костите да се извърши с тържествен церемониал, се допуска, че това е станало без церемонии. Затова обаче липсва официален писмен документ, но логиката в описанията на свидетели от архива на Голяма Столична община, а също и ако се изследва внимателно текстът на речта на Стоян Заимов би могло да се намери пряко или косвено потвърждение за изпълнение на решението да се вградят тленните останки на Апостола в основите на паметника. Информацията, съхранена в Националния военноисторически музей, позволява да се направи изводът, че още през 1885 г. костите на Левски е възможно да са положени в основите на сегашния паметник. В книгата „Величието на Васил Левски“ от ст.н.с. полк. о.з. Марин Калонкин, доктор на историческите науки, бил продължително време директор на Националния военноисторически музей, са посочени архивни документи, от които могат да се направят заключения за това, че паметникът в София е и гробница-костница на Дякона. В края на 30-те години започват проучвания и разкопки то военните които допускат, че ''„костите на великия апостол Васил Левски се покоят в основите на паметника му''“. И с писмо до кмета от 12 октомври 1938 г. те искат ''„да се направят необходимите сондажи с цел да се провери“''. Общината опонира че ''„немаме никакви положителни сведения“'' за полагане на кости. Копаенето под паметника под надзора на подп. Асен Дончев трае 3 години като целта е да се стигне до ''„некакво помещение – гробница или ниша“'', за които обаче няма нито сведения, нито документи, че съществуват. То се ръководи пряко от Генералния щаб, започва през 1938 г. и завършва през 1941 г. Резултатът е, че ''„не е открито нищо“''. <ref name=":0"/>
Левски оставя на майка си отрязаните си коси да бъдат опяти и погребани по православен обред, ако падне в борбата и остане без свой гроб.<ref>[http://www.pravoslavie.bg/анализи/Левски/ Паметта на българите за Левски е свръхестествена]. Православие· NEWSWRITER 20 февруари 2008.</ref> Днес има идея според завета му в паметника да бъдат положени част от косите на Апостола, от съхраняваните в [[Света София (София)|катедралата Света София]] <ref>[http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=18279 В древния столичен храм „Св. София ” се съхранява кичур от косите на йеродякон Игнатий (Васил Левски)
== Източници ==
| |||