Паметник на Васил Левски (София): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 14:
Паметникът е мястото, където над столетие България се покланя пред своя герой, наричан ''Апостол на свободата''. Ежегодно на 19 февруари хиляди българи идват неорганизирани от никой отрупват с цветя и се покланят пред паметника, а вечерта става държавна церемония с участието на държавния глава, патриарха, министър-председателя, кмета на София и военни гвардейски части, след нея поклонението на гражданите продължава до късна нощ, положените от тях цветя и венци са толкова много, че почти достигат високо разположения лик на националния герой.
 
Веднага след Освобождението на България от османска власт е взето решението за изграждане на паметника от [[6 август]] [[1878]] г. Монументът представлява [[колона]] с височина 13 м., изработена от сив [[гранит]] по проект на чешкия инженер-архитект [[Антонин Колар|Адолф (Антонин) Вацлав Колар]]. Основната част от колоната е работа на италианеца каменоделец Абрамо Перукели, скулптурните работи са от чеха Франтишек Новак, а централния барелефен бронзов портрет на Апостола прави Рудолф фон Вейр (първонално е сключен договор с пражанина Йозеф Страховски, но общинарите не са доволни от създаденото и наемат виенчанина) <ref>[http://www.sbhart.com/data/kfm/bulletin_2009-10/buletin_1-2-3_2010.pdf Австрийският скулптор Рудолф Вейр, автор на портрета на Левски е роден на 22 март 1847 във Виена и работи предимно в родния си град до кончината си на 30 октомври 1914 г., Левски, Бюлетин на Съюза на българските художници, бр. 1, 2010 г. стр. 12]</ref><ref>[http://sofiamonuments.com/pametnik/show/15 Паметник на Васил Левски, Програма „Култура“ на Столична община Sofiamonuments]</ref><ref>Ст.н.с. Тодор Керин, [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:gzyhYfQwiJ0J:m.duma.bg/node/8989+&cd=2&hl=bg&ct=clnk&gl=bg Мавзолеят на Апостола], в-к Дума, 28.12.2010 г.<ref/ref><ref>в-к „[http://www.novazora.net/2010/issue37/story_10.html Нова Зора]“ – брой 37 – 19 октомври 2010 г.</ref>, канделабрите и веригите около паметника – от виенската фирма „Рудолф Филип Ваагнер & Биро“. Работите се забавят много поради лоша организация и липса на финансиране. Паметникът е завършен и официално открит с големи тържества на [[22 октомври]] [[1895]] г.
 
Надписи на паметника: