Борис Велчев (политик): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 32:
== Биография и дейност ==
=== Произход и млади години ===
Борис Велчев е роден на [[23 юли]] [[1914]] година в [[Етрополе]]. Баща му Лазар е имал
=== Дейност до 1944 г. ===
От 1935 година е член на [[БКП|БРП (т.с.)]] През 1941 година е избран за секретар на Първи партиен район (Централен) и за заместник-секретар на нелегалната столична организация на партията. На сказка, на която е лектор, се запознава с бъдещата си съпруга Русана, член на БРП (т.с.) от 1936 година и активен участник в антифашистката съпротива. По онова време се раждат 2 от децата им – Искра и Владимир.
През 1941 година, след влизане в сила на Закона за защита на нацията и присъединяването на Царство България към Тристранния пакт, Борис Велчев преминава в нелегалност. На 21.11.1941 г., след предателство, е арестуван от полицията.
Докато Борис Велчев е в затвора, съпругата му Русана Велчева продължава с антифашистката си дейност. Крие нелегални дейци на Съпротивата със задочни смъртни присъди (като Антон Югов, Цола Драгойчева, Ангел Цанев и др.) разпространява печатни материали и позиви, събира помощи за семействата на концлагеристи и политзатворници.
След смъртта на цар [[Борис III]] през 1943 година при възкачването на трона на цар [[Симеон Сакскобургготски|Симеон II]] всички присъди са намалени с 1 степен. Дотогава изпълнението на присъдата е отлагано от главния военен прокурор генерал Никифоров, който всъщност е бил съветски разузнавач с псевдонима „Журин“. Борис Велчев е преместен с доживотна присъда в построения за политически затворници Пазарджишки затвор.▼
▲След смъртта на цар [[Борис III]], през 1943 година, при възкачването на трона на цар [[Симеон Сакскобургготски|Симеон II]], всички присъди са намалени с 1 степен. Дотогава изпълнението на присъдата е отлагано от главния военен прокурор генерал Никифор Никифоров, който всъщност е бил съветски разузнавач с псевдонима „Журин“. Борис Велчев е преместен с доживотна присъда в построения за политически затворници Пазарджишки затвор.
=== Дейност след 1944 г. ===
Line 45 ⟶ 47:
==== Секретар на ЦК ====
През 1959 година става секретар на ЦК на партията.
От 1962 до 1965 година е и председател на Комитета за партиен и държавен контрол. От 1962 до 1977 година е член на Политбюро и завеждащ Секретариата на ЦК.▼
▲От 1962 до 1965 година е и председател на Комитета за партиен и държавен контрол.
Член е на [[Държавен съвет на Народна република България|Държавния съвет]] от 1971 до 1981 година. Народен представител в състава на 4-то, 5-о, 6-о и 7-о народно събрание.▼
От 1962 до 1977 година е член на Политбюро и завеждащ Секретариата на ЦК.
▲В началото на 1960-те години оглавяваната от него комисия изиграва решаваща роля за закриване на лагерите в Ловеч, Скравена и [[Белене (лагер)|Белене]].
▲Член е на [[Държавен съвет на Народна република България|Държавния съвет]] от 1971 до 1981 година.
==== Втори в партията ====▼
На 12.04.1977 г. е освободен като член на Политбюро и секретар на ЦК.
През 1971 година, когато се учредява Държавният съвет на НРБ и Живков става негов председател, кандидатурата на Борис Велчев е издигната за министър-председател на България на мястото на Живков. Той си прави отвод с мотива, че за този пост е необходим човек с по-голяма икономическа подготовка. В крайна сметка министър-председател става [[Станко Тодоров]]. От 1971 до 1977 година Велчев е вторият човек в партийната йерархия на БКП<ref name="груев">{{cite | фамилия-част = Груев | име-част = Михаил | автор-част-препратка = Михаил Груев | заглавие-част = Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 148}}</ref>.▼
Народен представител в състава на 4-то, 5-о, 6-о , 7-о.
През 1973 година колата с Борис Велчев и [[Енрико Берлингуер]], председател на италианската комунистическа партия, е жестоко ударена от военен камион на път за летище София. Официалната версия е катастрофа, но италианският лидер е убеден, че е подготвен атентат от секретните служби. Италианската преса излиза със заглавия „Живков нарежда убийството на Берлингуер и Борис Велчев“. Берлингуер е неудобен за ортодоксалната комунистическа политика. Неговата стратегия се основава на определени принципи – автономия на всяка отделна комунистическа партия, политически плурализъм и социализъм в пълна свобода.▼
През 1984 година оглавява обществения Комитет за балканско разбирателство и сътрудничество до разпускането на обществените организации след 1898 г.
През 1988 година е избран отново за народен представител в 9-о Народно събрание и член на ЦКРК.
През 1990 година напуска Народното събрание, като предлага на негово място да бъде избран следващия в листата, епископ Панкратий, мотивирайки се, че в новите условия не може да бъде полезен.
<br />
▲==== Втори в партията ====
▲След внезапното отстраняване на дотогавашния неформален втори човек в партийната йерархия [[Митко Григоров]] през 1966 година неговото място е заето от Борис Велчев{{hrf|Христов|2009|119 – 120}} През 1971 година, когато се учредява Държавният съвет на НРБ и Живков става негов председател, кандидатурата на Борис Велчев е издигната за министър-председател на България на мястото на Живков. Той си прави отвод с мотива, че за този пост е необходим човек с по-голяма икономическа подготовка. В крайна сметка министър-председател става [[Станко Тодоров]]. От 1971 до 1977 година Борис Велчев е вторият човек в партийната йерархия на БКП<ref name="груев">{{cite | фамилия-част = Груев | име-част = Михаил | автор-част-препратка = Михаил Груев | заглавие-част = Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 148}}</ref>.
▲През 1973 година колата с Борис Велчев и [[Енрико Берлингуер]], председател на
==== В немилост ====
Както към останалите му първи заместници генералният секретар Живков се отнася с подозрение към Велчев и през 1977 година го отстранява, след като той изпраща в Съветския съюз критичен към Живков доклад{{hrf|Христов|2009|119 – 120}}.
В публикувани секретни разузнавателни документи от онова време се коментира среща през януари 1977 година на Йосип Брос Тито и Леонид Брежнев. Тито изразява негативното си отношение към Тодор Живков и Людмила Живкова. и завършва : "Ако пък смятате, че е незаменим, ще ви покажа човек, достоен за негов заместник - Борис Велчев". Българският разузнавач веднага тръгва за София и докладва на министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов, който съобщава това на Тодор Живков. Започва трескаво търсене на нетрадиционен начин Борис Велчев да бъде отстранен.
След нападки от партийния функционер [[Георги Йорданов (БКП)|Георги Йорданов]] срещу „[[Завръщане от Рим]]“, филм на неговия син [[Иля Велчев]]{{hrf|Христов|2009|119 – 120}}, на заседание на Политбюро той е обвинен в антипартийно поведение. Филмът е обвинен в „опит за налагане на друга културна политика, различна от политиката на партията, пропагандиране на западен начин на живот, рушене на морала на социалистическия човек“. Искат от Борис Велчев да признае, че от висотата на своето положение е съдействал за създаването на този вреден антипартиен филм. Живков му предлага сделка, ако се признае за виновен и приеме фалшивите обвинения, да отиде председател на Народното събрание. Борис Велчев отказва и на 12 май 1977 година на специален пленум на ЦК е освободен от всичките му партийни постове.
| |||