Борис Велчев (политик): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 39:
През 1941 година, след влизане в сила на Закона за защита на нацията и присъединяването на Царство България към Тристранния пакт, Борис Велчев преминава в нелегалност. На 21.11.1941 г., след предателство, е арестуван от полицията. През февруари 1942 г. е осъден за политическата си дейност на смърт чрез обесване. Затворен е в килия на смъртник в Централния софийски затвор. След потвърждаването на присъдата от Касационния съд му е предложено да подпише молба за помилване до Цар Борис III. Той отказва. Написва върху молбата: „За своята дейност в Българската работническа партия, не съжалявам!“. Процесът, по който е осъден Борис Велчев, заедно с още 11 антифашисти е известен като Пощенският, първият политически процес, след като управниците на България я правят съюзник на [[Хитлер]].
Докато Борис Велчев е в затвора, съпругата му Русана Велчева продължава
След смъртта на цар [[Борис III]], през 1943 година, при възкачването на трона на цар [[Симеон Сакскобургготски|Симеон II]], всички присъди са намалени с 1 степен. Дотогава изпълнението на присъдата е отлагано от главния военен прокурор генерал Никифор Никифоров, който всъщност е бил съветски разузнавач с псевдонима „Журин“. Борис Велчев е преместен с доживотна присъда в построения за политически затворници Пазарджишки затвор.
Ред 77:
Както към останалите му първи заместници генералният секретар Живков се отнася с подозрение към Велчев и през 1977 година го отстранява, след като той изпраща в Съветския съюз критичен към Живков доклад{{hrf|Христов|2009|119 – 120}}.
В публикувани секретни разузнавателни документи от онова време се коментира среща през януари 1977 година на Йосип Брос Тито и Леонид Брежнев. Тито изразява негативното си отношение към Тодор Живков и Людмила Живкова
След нападки от партийния функционер [[Георги Йорданов (БКП)|Георги Йорданов]] срещу „[[Завръщане от Рим]]“, филм на неговия син [[Иля Велчев]]{{hrf|Христов|2009|119 – 120}}, на заседание на Политбюро той е обвинен в антипартийно поведение. Филмът е обвинен в „опит за налагане на друга културна политика, различна от политиката на партията, пропагандиране на западен начин на живот, рушене на морала на социалистическия човек“. Искат от Борис Велчев да признае, че от висотата на своето положение е съдействал за създаването на този вреден антипартиен филм. Живков му предлага сделка, ако се признае за виновен и приеме фалшивите обвинения, да отиде председател на Народното събрание. Борис Велчев отказва и на 12 май 1977 година на специален пленум на ЦК е освободен от всичките му партийни постове.
| |||