Петър Лазаров: Разлика между версии

Роден е на 16 декември 1898 година в старозагорското село [[Дъбово (Област Стара Загора)|Яйканлии]]. През 1920 година завършва Военното училище в София. Служи последователно в [[Тридесет и девети пехотен солунски полк|39^-а пехотна солунска дружина]] И в 8^-о депо. През 1930 г. с министерска заповед №70 е назначен за командир на рота от [[Двадесет и трети пехотен шипченски полк|23^-ити пехотен шипченски полк]], след което с министерска заповед №83 от 1932 г. е назначен за началник на подучастък от 11-тии пограничен участък, а от 1935 г. с МЗ №116 е командир на рота от [[Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк|24^-ити пехотен черноморски полк]]. През 1938 г. с МЗ №21 е назначен за командир на картечна рота от [[Тридесети пехотен шейновски полк|30^-и пехотен шейновски полк]], след което е домакин на пва отдел в Държавната военна фабрика в Казанлък (МЗ №18 от 1939 г.).

От 1940 година служи като командир на дружина от [[Втори преносим полк|2^-ри преносим полк]]. Бил е командир на [[сто двадесет и трети пехотен полк|123^-ити ехотен полк]]. В периода 1943 – 14 септември 1944 е командир на [[шестдесет и шести пехотен полк|63^-ити пехотен полк]]. На 14 септември 1944 година с министерска заповед №125 е назначен за командир на [[двадесет и девети пехотен ямболски полк|29^-и пехотен ямболски полк]]. Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 1 клас. От 23 февруари до 11 август 1945 е командир на [[четиридесет и шести пехотен добрички полк|46^-и пехотен добрички полк]]. През 1946 г. е Военен аташе. Уволнен е на 17 януари 1946 година.<ref>Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 84</ref>.